Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8867
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Да бъде Твоята воля

Слънцето флиртуваше с един облак (навъсен, но красив и пленителен като бял породист кон) и наблюдаваше отвисоко как горещината мореше милиардния свят от човеци. Небето, нажежено до бяло бе безмълвен фон на тази пародия на чувства. Бе свикнало отдавна на хилядолетните свалки на огненото кълбо, което поради опасно ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9089
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Когато тя беше на друг

- Обичам те, моето момиче. - Обичам те, мили! - Моя си... - Знам... - Ще се омъжиш ли за мен? - Не. - Защо? - Не виждаш ли халката на пръста ми?! - Не съм я сложил аз... - Така е, но я има. - Свали я! - Това няма да промени нищо. - Люби ме... Той докосна нежно устните ѝ и силното му мъжко тяло се разтрепери от ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11425
0.0

Thumb_flickr

“Coup de foudre”

Бурята размяташе света на хиляди страни. Оловното небе бе похлупило селото, а близката гора стенеше и мяташе душа в гъстата мъгла. Животните се бяха изпокрили, птиците – замлъкнали, а влечугите – спотаили. На фона на мрачната тънкостеблена трева като очи на дявол изпъкваха червените шапки на гъбите. Сред тая ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
7341
0.0

Thumb_flickr1_cc

Сълзите на люляка

Люлякът щастливо разнасяше аромат из красивия селски двор. Храстът от години всяка пролет се радваше на порастващото момиче, ставащо все по-хубаво. Този май девойката беше абитуриентка. Затова люлякът имаше толкова наситени и теменужено – лилави цветове. Идеше му да полети като птица от щастие – Рая бе избрала ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
12735
0.0

Thumb_smiax

На пост

Съседката наша шавлива снощи беше много щастлива. Млад юнак я тайно посети, душата ѝ пърхащо лети. Мъжът ѝ – сериозен мъж, не подозира за нейното „кръш". Глези я, угажда ѝ и я обича, от очите ѝ слънцето наднича. Но ние – съседите не спящи, на пост за сочни клюки стоящи, бдим за неговата мъжка чест, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10812
0.0

Thumb_smiax

Вечната Ева

Хора! – Това е баба Пена. С хубост, ум и страст дарена. Вчера чукна седемдесет и две, но не изглежда никак зле. Мине месец, мине два, баба Пена няма я у дома. Куфар, прическа и билет, а до нея – чичко късоглед. Лятос – на минерални бани, от тях по-млада дойде си лани. Забила засукан стар ерген и фръцка ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
7477
0.0

Thumb_seiu_international_flickr

Достатъчно – когато съумееш да го заявиш

Цялата трепереше. Минаваше девет часа. Щом не си дойде веднага след работа, значи пак е отишъл да пие. Боже, дано не тормози тази вечер децата! Тя можеше да понесе всичко, но сърцето ѝ се късаше когато те се будеха от крясъците на пияния си баща и го молеха през сълзи да спре да вика и да не посяга на майка им. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9146
0.0

Thumb_farm1.static.flickr1

Денят на Ева

8-ми март. И ето – всяка жена тръпне в сладко очакване, в предчувствие за нещо хубаво, опаковано с панделка и придружено от красив букет. А дано, ама надали! Мили дами, знаете, че е криза – световна, огромна, многогодишна, всетранна Криза. Затова не очаквайте големи и скъпи подаръци. Но може ли да се каже ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8271
0.0

Thumb_annamnt-lqa3olbf_r4-hd

Шифърът на мартеницата

Обичам белия цвят – на него най-добре се открояват останалите багри. Обожавам го, защото е чист, нежен, девствен, лек и ефирен. Белият цвят е първичен и носи предчувствие за щастие. Радостта, която ни дарява предвестника на пролетта – бялото кокиче. Когато видя, че е подало главица изпод премръзналата от зимата ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11969
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Гостоприемна

Добре дошла, самота, добре дошла в очите ми, плачещи за него. Добре дошла, самота, добре дошла в ръцете ми, очакващи само него. Добре дошла, самота, добре дошла в сърцето ми, биещо за него. Добре дошла, самота, добре дошла в диханието ми, умиращо без него. Добре дошла, самота, бъди добра от днес с мене – ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8349
0.0

Thumb_articles

Манастирът на Нарциса

„Домът е там, където е сърцето" Росен Ризов кимна на охраната и затвори вратата. Уморено, с бавни движения разхлаби възела на вратовръзката и я свали. Сакото му тежеше, усещаше, че много му тежи – свали и него. Разкопча няколко от копчетата на ризата си и взе да диша по-свободно. Погледна към телефоните, които ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
14776
0.0