club50plus.bg

Пак поляга небето
на хълмистия скат,
и с невидими шепи
рони тих звездопад.

 

С глас омаен прозвънват
романтични щурци,
по пътеките лунни
някой сънно върви.

 

Чуден странник потаен,
бог го знай откъде,
като орис незнаен,
като плач на дете.

 

Като сладка измама,
или праведен знак,
че светът е за двама,
и че друго е грях!