club50plus.bg

Последната воля може да спести, но и да предизвика разправии

Нашето имущество и онова, което ще оставим след нас на нашите близки, са важни въпроси, които трябва да решим. Рано или късно неизбежно се сблъскваме с различни съображения и съмнения от материален или морален характер, с които невинаги знаем как да се справим.

Често, когато става дума за „завещание", сме склонни да си представим по-скоро филм, в който прочитането на последната воля на героя предизвиква изненада и рязък обрат в сюжета, отколкото реалната житейска възможност ние самите да се разпоредим с имуществото си в полза на трети лица – за времето след смъртта ни.

Какви са всъщност предимствата и последиците на завещаването? Знаем ли как да съставим такъв документ? И какво най-общо следва да имаме предвид при избора на тази възможност?

Преди всичко, важно е да знаем, че всъщност не сме длъжни да оставим завещание. Ако никога не го напишем, нашите наследници по закон – а именно близките ни, с които сме в родствена връзка – в определена от закона поредност и размер ще наследят части от останалото след нас имущество. Кой колко ще получи, зависи от това дали сме оставили деца, съпруг, или родители, или братя и сестри, и от някои други обстоятелства. При това, най-общо казано, по-близките роднини изключват по-далечните, а роднините по права линия изключват роднините по съребрена линия.

Ако обаче по ред лични причини – обич, благодарност, влошени отношения, икономически съображения и т.н., желаем да оставим на наш наследник по-голям или по-малък дял от имуществото ни, вместо предвидения по закон, или пък желаем да се разпоредим с наше имущество в полза на лица, които изобщо не попадат в кръга на наследниците по закон, тогава може да изразим това желание чрез завещаване.

Бихме могли да завещаем както дял от имуществото си, така и конкретни вещи. При всички положения обаче следва да знаем, че по принцип не можем със завещание да лишим изобщо от наследство наши деца, внуци, родители или съпруг/а, както и че не можем да оставим на тези категории лица по-малко от изрично предвидените в закона минимуми (така наречената „запазена част").

Завещанието може да се окаже удобният начин да изразим личната си воля по отношение на това, което притежаваме, и да дадем например част от него на хората, които са важни в нашия живот. Със завещание можем също така още приживе да разделим имуществото си между наследниците, като отново се съобразим с факта, че дори и да нарушим правилата за запазените части, наследниците по закон ще имат право да оспорят тези завещателни разпореждания.

Едно завещание винаги е писмен документ, като може да бъде саморъчно написан или нотариално съставен.

Саморъчното завещание е по-лесно и евтино за съставяне. То трябва да бъде в свободна форма, изцяло написано ръкописно от самия завещател (не на пишеща машина, компютър или под диктовка), да съдържа означение на датата на съставяне и да е подписано от завещателя, като подписът му трябва да е след текста. Може сами да съхраняваме саморъчното завещание, да го дадем на трето лице или да го дадем в затворен плик на нотариус за съхранение. По-сигурен начин за съхранение е предоставянето му на нотариус – в противен случай лесно може да бъде изгубено или унищожено.

За разлика от саморъчното, нотариалното завещание се извършва от който и да е нотариус (или от съдия по вписванията – за населени место, в които няма нотариус) в присъствието на двама свидетели. Нотариалното завещание се съставя в канцеларията на нотариуса, в дома на завещателя, в на болницата, където той евентуално се лекува, или на друго място в случай на необходимост. Завещателят диктува волята си на нотариуса, който я записва точно по смисъл и съдържание. Нотариусът отбелязва датата и мястото на съставяне на завещанието. После прочита на завещателя текста и завещателят подписва документа, след като се убеди, че прочетеното съответства на волята му. Нотариалното завещание се подписва от нотариуса и от двамата свидетели. То се съхранява от нотариуса и се отбелязва от него в нарочна книга.

Предимство на нотариалното завещание е, че ако трето лице го оспорва, то именно третото лице трябва да докаже невалидността на завещанието, докато при саморъчното завещание самият наследник по него трябва да докаже автентичността на документа в случай на оспорване.

Трябва също да знаем, че можем да отменим направено вече завещание чрез ново такова или чрез нотариален акт. Добре е в новото завещание или в нотариалния акт изрично да бъде написано, че с тях отменяме изцяло или отчасти предишни свои завещателни разпореждания и да посочим кои. Ако с новото завещание не отменим изрично предходното, то новото ще отмени предходните само в онези стари завещателни разпореждания, които противоречат на по-новите.
В случай че новото завещание по някаква причина не породи действие (например лицето, посочено от нас за наследник, почине или се откаже от наследството), то отмененото завещание ще си остане отменено.

Още много може да бъде коментирано около завещанието като възможност за разпореждане с личното имущество. Завещаването, разбира се, е само един от многото способи за разпореждане с имущество и в никакъв случай казаното дотук не може да претендира за изчерпателност.

Безспорно е обаче, че информираният избор ще ни прави по-самостоятелни и спокойни относно взетото от нас решение, когато, водени от разбирането за необходимост или просто за удобство, прибегнем до съставянето на завещание, за да постигнем целите си.