През последните години все повече и повече се говори за емоционална интелигентност и нейното значение за живота на индивида. Емоционалната интелигентност като инструмент, който позволява на всеки човек, опознавайки емоциите си да ги използва за преодоляване на различни емоционални препятствия, за справяне в кризисни ситуации, за по-добро общуване и цялостно повишаване качеството на живот. Какво е емоционална интелигентност, каква е ползата от балансирането на уменията, с които се измерва. Как да разпознаваме собствените си емоции и тези на хората около нас и как да развием уменията си за управлението им - това са въпроси, на които отговор ще даде в поредица материали Поли Фистолера, единствената лицензирана (MHS, Canada) за Балканския полуостров в тестовото провеждане, анализ и оценка на емоционалната интелигентност (EQ) с дългогодишен международен опит в сферата на психологията, психотерапията и лайф коучинга.
Всеки от нас вероятно познава някой, който би определил като изключително умен, но въпреки това не може да се справя адекватно с живота. Блестящ студент, който отпада от университета или невероятно интелигентен работник, който обаче не може да напредне в компанията. От контакт с подобен тип хора знаем, че те имат много добро или високо интелектуално ниво, но това не изглежда да е достатъчно, за да се гарантира успеха им. В същото време ние, най-вероятно, можем да опишем в някаква форма защо смятаме, че тези хора не са успешни. Нашите описания ще включват някои черти или поведения, които нямат нищо общо с интелигентността.
С течение на времето, учените са започнали да изследват защо стандартната интелигентност не е достатъчна, за да се предскаже успеха на индивида. Те са разбрали, че има и друг тип интелигентност, която не е свързана с коефициентa на интелекта (IQ) – това е емоционалната интелигентност(EI), измервана с коефициента на емоциите(EQ).
Емоционалната интелигентност, макар да се проучва отскоро, води своето начало от древността, когато още Дарвин посочва, че емоционалното изразяване е от съществено значение за оцеляването.
Какво имаме предвид, когато говорим за емоционалната интелигентност
Съществуват множество начини за определяне на емоционалната интелигентност.Това е възможността да бъдем наясно, както със собствените си емоции, така и с тези на другите. И, използвайки това знание, да подпомогнем управлението и изразяването на емоциите, така че вместо да се причиняват затруднения, да се постигне успех.
Хора, които имат високи нива на емоционална интелигентност ( EI ), са в състояние да разберат физическото, умственото и социалното въздействие, които негативните емоции нанасят на телата им, умовете, взаимоотношенията, както и способността да преследват и да постигат целите си. Притежавайки това умение, те са в състояние да управляват собствените си емоции, така че да поддържат и повишават качеството си на живот.
Хората с високо развита EI, доказано, са по-успешни на работното място и в живота, тъй като могат да разбират емоциите си и да осъзнават защо се държат именно по начина, по който се държат. Те могат да използват своите емоции като индикатор за това, което тялото и умът се опитват да им подскажат. Също така високата им EI им помага да разберат другите и техните гледни точки.
Владеейки този инструмент, те стават способни да преодолеят различните емоционални препятствия, както в личен, така и в професионален аспект. Стават способни и да разберат защо другите се чувстват по начина, по който се чувстват и защо правят това, което правят. Използвайки това знание, те могат да помогнат не само на себе си, но и на другите да се представят по най-добрия начин. Овладявайки това умение, могат да разрешават конфликти и бързо да се възстановяват от неуспехите. Да бъдат добри в условията на криза, силни в общуването, и успешни там, където другите се провалят.
Следва - Как емоционалната интелигентност е различна от нашите традиционни идеи за интелигентност и защо са важни емоциите
Поли Фистолера е сертифициран лайф коуч със специализации в третирането на фобии, хранително превъзпитание, мотивация, социална и емоционална интелигентност. Тя е единствената лицензирана (MHS, Canada) за Балканския полуостров в тестовото провеждане, анализ и оценка на емоционалната интелигентност (EQ). Притежава дългогодишен международен опит в сферата на психологията, психотерапията и коучинга – Швейцария, Италия и Сингапур. След 17 годишно отсъствие от България, Фистолера създава Българския институт за социална и емоционална интелигентност (BISEI) - международна организация за обучение и коучинг, сертифициран администратор на най-комплексният инструмент за измерване на социална и емоционална интелигентност – EQ-i 2.0 (Rouven Bar-On).
www.bi-sei.com
[email protected]
Facebook - BISEI
Skype - bi-sei
Можете да задавате своите въпроси към Поли Фистолера, тя ще се радва да отговори.
Мария Симова написа:
Преди повече от 10 години
Много се радвам, че ще пишете по тема, която ми е интересна. Ще следя материалите с любопитство, но бих си позволила да попитам г-жа Фистолера дали е възможно на вече зряла възраст човек да се научи да контролира емоциите си? Благодаря!
Поли Фистолера написа:
Преди повече от 10 години
Здравейте, Мария! Много хубав въпрос. Ще се опитам да отговоря кратко, въпреки че темата е необятна.
Добре е да уточним, че контролът върху самите емоции е доста непосилна задача. Това, което можем да направим е да регулираме нашето поведение при появата на конкретната емоция.
За начало е необходимо да започнем да правим разлика между емоции, настроения и чувства. Емоциите са краткотрайни състояния, повлияни от конкретни стимули, настроенията са по-продължителни състояния и по-малко вероятно да бъдат предизвикани от конкретни стимули, а чувствата са форма на отразяване на отделния индивид към околната среда- обекти и субекти. Имайки предвид тази информация межем да започнем да даваме имена на емоциите без да ги оценяваме. Например: има разлика между гняв, ярост и яд и в какво се изразява тя за мен? А не да си гневен, яростен и ядосан е лошо! В моята практика въпросът, който задавам най-често е : Какво конкретно означава (... Емоцията...) за теб?
Друга конкретна стъпка е да се научим да приемаме емоциите, а не да се индентифицираме с тях. Дори и само да се опитаме да опишем ситуацията погледната отстрани може да спомогне за стабилизиране на емоционалното ни състояние.
Надявам се, с тази информация да съм допринесла поне малко за отговора на въпроса. В следващите статии ще се постарая да обясня по-подробно функциите на нашият мозък и уменията, които помагат за развитието на нашата емоционална интелигентност.
Поздрави!
Виолета Смилянова написа:
Преди повече от 10 години
Добре, но когато изпитваме емоция то не става ли спонтанно? Не престава ли емоцията да бъде емоция, ако я контролираме?
Поли Фистолера написа:
Преди повече от 10 години
Здравейте, Виолета! Да, когато изпитваме емоция се задейства автоматичен процес. Както съм написала в предишният пост "контролът върху самите емоции е доста непосилна задача". Затова усилията ни са предимно насочени към регулиране на реакциите, поведението при поява на определена емоция. Надявам се в следващите статии да стане по-ясно какъв е процеса и как се овладява. С удоволствие ще се върна към този въпрос, в случай че не получите задоволителен отговор.
Поздрави!
Веска Вардарева написа:
Преди около 10 години
Здравейте г-жо Фистолера,
научен ръководител съм на докрант, коъо разработва проблем, свързан с влиянието на музиката върху развитието на емоционалната интелигентност на 6-7-гдишните деца. Интерисува ме анализа и оценката на EQ. Ще се радвам, ако ми помогнете и насочите към методи на изследване. Благодаря!