club50plus.bg

Още в Дарвиновите теории заляга познанието,  че емоциите имат биологично предназначение. Емоциите сигнализират, когато нещо не е наред или когато нашите нужди остават незадоволени. Те сигнализират и в случаите, в които имаме нужда от нещо, което не получаваме или не получаваме редовно. Тогава емоцията, която изпитваме е отрицателна - гняв, страх, разочарование, депресия, или всяка друга негативна емоция.

Способността ни да се справяме с емоциите има социални, психически и дори физически последици. Емоциите се явяват начин тялото ни да комуникира с нас, и когато ние ги игнорираме, го правим на свой собствен риск. От една страна игнорирането на емоциите гарантира нещастие, но от друга може да доведе до физическо заболяване и дори летален изход. Установено е не само, че хората с високо ниво на EI са по-успешни в кариерата си, но че и те ​​също са по-здрави, по-щастливи и се радват на по-добри взаимоотношения с другите. Ето защо, за нашето собствено щастие като цяло и качеството на живот, е необходимо да се научим да развиваме емоционалната си интелигентност. Някои основни познания могат да се превърнат в ефективен инструмент, с който да променим начина, по който изпитваме емоции си начина, по който реагираме на тях в различни ситуации.

Емоциите и нашият мозък

Чувствали ли сте някога, че емоциите ви излизат извън контрол? Е, всички ние сме го изпитвали по едно или друго време. Това състояние може да бъде обясено с пътя, по който емоциите се обработват в мозъка. Когато външни дразнители са получени чрез едно от нашите пет сетива, сигналът се изпраща до таламуса и "превежда" на езика на мозъка, а именно химични сигнали. По-голямата част от сигнала след това се изпраща в областта на мозъка, която е отговорна за рационална мисъл. Това е така, защото емоциите имат физическа основа в нашия мозък. Ако правилната реакция включва и емоция, сигналът се изпраща към амигдалата, емоционалният център на мозъка. Но в същото време, една по-голяма част от сигнала се изпраща в рационалната област на мозъка за обработка, част от него се изпраща директно към амигдалата, преди мозъка да е имал възможност за познавателна обработка на сигнала. С други думи, достатъчно силен сигнал от нашите сетива ще предизвика непосредствен емоционален отговор, преди още да сме били в състояние да рационализираме начина, по който е нужно да се отговори. Тази връзка между рационалната и емоционалната част на мозъка се развива от най-ранна възраст, когато децата се учат чрез емоционалните отношения  с родителите и в същото време, в което рационалната част на мозъка се развива.

Вероятно това за обикновения човек може да изглежда не особено разбираемо, но е от съществена важност за полагане на основата на понятието Емоционална Интелигентност и неговото разбиране. В живота си ние взимаме много решения и обикновено процесът на взимане на тези решения е емоционален  и се базира на нашата ценностна система. Представете си как невъзможността да се вземат решения, ще ви повлияе на работното място, и ще започнете да разбирате колко е важна концепцията за емоционалната интелигентност.