(Криле за теб, земя за мен, Господи!)
В разплакания стих те срещнах,
да газиш в заблатената безпътица,
захвърлил риза, разсъблечен,
да молиш за утеха – глътчица.
и с въглен ти чертаех пътища,
приших на празнините кръпки.
Крила заших. Завърших те.
В разплакания стих те срещнах.
Подплаших те. И хукнах срещу тебе.
Усетих как се оживи, простена
и после със криле небе загреба.
Достигна там, отвъд сълзите,
проблесна през перата светлината,
очакваха те с мир звездите.
А аз помахах, седнах... и заплаках.
Бриги написа:
Преди почти 13 години
Красиво е :)
Петя Вълчева - Стефанова написа:
Преди почти 13 години
Много ме радвате!
Грета Зафирова написа:
Преди почти 13 години
И уникално!
Ванина написа:
Преди почти 13 години
Прекрасно е...
Преслава Ганчева написа:
Преди почти 13 години
Хей, успех! И не спирай да публикуваш! :roll:
Петя Вълчева - Стефанова написа:
Преди почти 13 години
Приятели мои, какво да кажа - освен, че безкрайно, дълбоко и непреодолимо ви обичам! И това ако не е магия!!!
Ани Пенчева написа:
Преди почти 13 години
Невероятно дълбоко и силно!Уникален
изказ! Душа - поезия!
Прегръщам те,Петя!
Петя Вълчева - Стефанова написа:
Преди почти 13 години
Благодаря, Албена! Благодаря!
Албена написа:
Преди почти 13 години
Уникален стих!!!Поздравявм авторката!
Разтърси ме