Въгленче в жарава
Защо ли
минали обиди
и ден,и нощ безспирно нищя,
тя, ревността е какавида,
сърцето стяга със кълчища?!
сините стрелички
зениците ти в мене впиха,
изстреляха омая всички
и като вино ме опиха?!
Защо ли
сутрин те
събуждам с най-преданата си усмивка
и всеки твой каприз и нужда
аз изпълнявам без почивка?!
Защото тайно се надявам,
че ти до края ще ме грееш,
ще пазиш въгленче в жарава,
та любовта да не изтлее!
Радост Радост написа:
Преди почти 13 години
Този хубав стих защо си няма коментар!
/сетих се- не го е пращал автора на хората да го "харесват" :D
Съвсем безпристрастно казвам, че ми харесва!