club50plus.bg

Генка Богданова

 

Родила съм се под дъгата на небето,

когато златно зърно зреело в полето.

Не в постеля бяла , мама ме родила

в ложе  от пшеница буйно изкласила.

Захвърлили ръкойки, паламарки,

бабували й морните жътварки.

Те в  изворчето бистро ме измили,

в кърпите си бели нежно ме повили.

После, против уроките зли,  неверни,

лош късмет, или магии грозни,черни,

мама китчица от билки полски  свила -

цвят от ален мак и незабравка мила,

стръкче росен здравец – да съм здрава,

млада клонка дъбова– да съм корава.

Кръстила ме в купела на маранята,

а край двете ни се стелели житата

като крила на нежни ангели ранени,

към мен, новородената, прострени.

Не в купел свят- до купени от плява

с име българско ме майка ми кръщава.

Без кръстници и без вода светена,

тя кръстила ме с име кратко – ГЕНА.

От морното й чело капчици солени

като елей се стичали над мене.

Подала ми с любов гръдта си млечна,

 благословила ме: - Бъди човечна!

Бъди ми ти като земята родна –

открита, щедра, топла , благородна!”

Поклон, дълбок пред тебе, майко свята!

Живот ти подари ми  сред житата,

но от  живота скъп е по - безценно

чувството от теб благословено –

да зреят в мене като във полето

стиховете ми,  родени във сърцето.

А с тях и със усмивката си  щедра

                                    душите с обич да засищам щедро.