Октомври
Има нещо красиво
в тези размазани
жълти петна по алеята,
където млада жена
се разхожда със кучето.
а тя се смее
с глас топъл и влажен.
Смехът се провира в тревите,
и се катери по клоните,
чак в облаците се разпилява.
Едри капки смях
валят по алеята...
Има нещо красиво.
Събота
И ако в събота сутрин
съм станала рано
и завивам нежно децата
и целувам очите на моя съпруг,
то е защото
бързам за фурната,
откъдето ще купя топлия хляб
и загърната в палтото си сиво,
прекосявайки градските улици
ще отида при мама и тате,
където тате ще го разчупи,
а мама ще го поръси със шарена сол.
И сякаш аз отново съм малко момиче
със розова шапка и палто на червени лалета
и се връщам от селската фурна –
с три хляба горещи
и си чупя и е толкова вкусно.
и на портата мама ме чака,
и на масата тате вече е седнал,
а до него са баба и дядо.
Старица
върви по улицата
под дъжда.
провира се между автомобилите.
Вода се стича на тънка струя
от прокъсания й чадър
и прави дълги белези
върху избелялата й блуза.
Върви по улицата
без дори да подозира,
че на гърба й
пърха нежна пеперуда.
Вали дъждът
и двете прекосяват улицата,
а над тях чадърът е разперил
ангелски криле.
Даниела Енчева е от Русе. Пише стихове, но по професия е математик и умее да се изразява, както с думи, така и с цифри. Нейни литературни изяви са: стихосбирката „Този тих светец дъждът” и участие в българо-немска двуезична антология „Преодолени граници”.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари