club50plus.bg

Благословена

Ако те нямаше във моя ден
аз щях да те измисля със сърцето,
да те извая в образ неръкотворен,
да те потърся някъде в небето,
да те рисувам с цветове сияйни,
да те възпея в песента на птици,
да те сънувам всред цветя ухайни,
да нарека на теб безброй звездици...
Ако те нямаше... Но моя ден
изпълваш ти със нежност вдъхновена.
Защото, Обич, ти вървиш до мен
за туй се чувствам тъй благословена.

Делнична песен

Колко много желаем, силно желаем
всичко да имаме, всичко да можем,
искаме всичко, всичко да знаем
и правим живота си толкова сложен.

И правим денят си забързан и скучен,
безличен и сив, без искрица любов,
вървим с поглед смръщен и свити юмруци,
преглъщаме гневно от нерви кълбо.

Защо ли, защо ли забравяме вечно,
че ние сме хора и носим души,
угасяме в нас искрата човечност
и вдигаме ледени, високи стени?...

А всъщност, а всъщност трябва ни само
подслон, дреха, хляб, светлина, топлина,
надежда и обич, приятелско рамо,
мечта и усмивка, дума топла една...

Затуй аз протягам ръката си нежно,
а ти свойте длани във нея сложи,
защото със обич, защото с надежда
не е ли по-хубав денят ни, кажи?!

Усмивка да сложим в очите си, нека,
и песен в устата, в душата – мечта,
в сърцето си – обич... Това е Човекът,
когото все търси Диоген със свещта.

Така ще завърша моята песен.
Да, правилно чуваш! О, не, не грешиш –
денят ми е хубав, денят е чудесен!
Какъв ще е твоят – ти сам ще решиш.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]