Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Факелът на истината често изгаря ръката на този, който го носи – П. Буаст
Свалих си грима от заучени фрази,на лустрото маската снех
и си помислих – „Бог да ме пази,
такава ще бъда от днес". На лицемера показах вратата,
лъжеца посрещнах със смях.
Яростно спрях на крадеца ръката,
дадох на бедния хляб.
Но лицемера капан ми заложи,
верния път лъжеца ми скри.
Сънят ми открадна крадеца
и станаха черни светлите дни.
Тогава надянах стария образ,
от времето в мене вграден.
А златния ключ – на моята същност
... зарових в сивия ден.
Делничност
Поглъща ме Делникът сивв ненаситната своя утроба.
После с поглед ленив
кротко заспива доволен.
Свикнах отдавна с таз сивота,
а исках да бъда различна.
Исках с доброто да бъда сестра,
на цветна дъга да приличам.
Но грабнал шепа листа,
Делникът пак ме подгони.
Зад ъгъла сви, после замря,
на времето в голите клони.
Казвам се Деница Пеева. Живея в Пловдив. Годините ми са над 50 и съм в заслужен отдих...Пиша стихове и проза (разкази). Поезия за големи: „Тунел под времето“ и „Люлка от забрава“, а за малките: „Пакостници“, „Детенце цветенце“ и „Няма лоши деца“. Подготвям сборник с разкази за деца „Приключенията на Тъмното“, откъдето са и Приказка за тъгата, Приказка за приятелството и Приказка за самотата и друг сборник за възрастни „Ръждата на живота“. И всичко това поради нямане какво да се прави и за притъпяване на чувството за безполезност...
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Леле-мале написа:
Преди почти 9 години
Нима може да се пише от нямаме какво да се прави?
Още повече - за деца.
Ако някой зарови златното ключе на същността си, какво предава на четящите? Безнадеждност?
Леле-мале написа:
Преди почти 9 години
Нима може да се пише от нямаме какво да се прави?
Още повече - за деца.
Ако някой зарови златното ключе на същността си, какво предава на четящите? Безнадеждност?
Стефан Сираков написа:
Преди почти 8 години
Поздравявам Деница за всичко което прави. А колкото до коментара на "Леле-мале" по-горе ще уточня, че Деница е употребила една шегаджийска метафора, че има нужното свободно време да сподели своя опит и знания с нас. Споделила е истината, че се чувства щастлива да бъде полезна на нас и на децата с творбите си. Продължавай, Деница, четем те...