club50plus.bg

Днес за вярата сърцето ми е дом,
без нея страшно секундите се зъбят.
Многоточие крещи с вик пред мен,
в безсмислие то думите нарежда.

Като притча от автор неизвестен
светът ме гледа през тъмни очила,
мрак пришпорва всяка клетка в мен
а съмнения гризат стени от болка.

С нокът драскам пресечни равнини,
а синевата ми жълтее само в охра.
Узрях най- после за снега от лани в мен,
ала щастие намирам само в есента си.

И дочувам глас изпод деветте земи:
„ Тъй върви светът”… звучи рефренно.
Кречетало отдалече неразгадемо кънти,
в мрака просяк плаче с гърбава цигулка.