ХУБАВА СИ
Взирам се в очите ти красиви –
да, хубава си, Боже мили!
Като сърна, като газела,
като Мадона – във ръцете взела
своя Божи Младенец.
Очите ти – като синчец.
Устните ти – като роза.
Въпреки житейската ни проза,
ти самата си поезия.
Излъчваш аромат на фрезия.
Излъчваш щастие и доброта.
В небето си най-ярката звезда!
…
ХУБАВА СЪМ
Поглеждам в спомените си щастливи –
да, хубава съм, Боже мили!
Като сърна, като газела,
като Мадона – във ръцете взела
своя Божи Младенец.
Очите ми – като синчец.
Устните ми – като роза.
Но животът в свойта проза
преобръща красотата в грозота.
Гледам истината в огледалото сега –
теб те няма, красотата ми изчезна
във водовъртежа на житейската ни бездна.
Сега съм тук наистина сама
и съм просто стара, грохнала жена.
Все още няма коментари