Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
На големия актъор, проф. Петър Петров
Животът е един перонна запустяла гара.
Във края, уморен файтон,
и кочияш с цигара.
Вихрушката с оркестър див,
танго във транс извива.
Листата жълти с порив жив,
в красив декор се свиват.
И призрачно, като финал,
на изживяна драма,
пристига влакът закъснял
с места едва за двама.
И слиза Тя и после Той,
какъв сюжет във ретро.
Но да запали няма кой,
на сцената прожектор.
А в мрачината тих фанфар,
звучи с акорд финален.
С цигара кочияшът стар,
зората вече пали!
Шоколадената принцеса
Вървях из този мрачен град,а в есента унило тъжна,
летяха в шеметен парад
листата, никому ненужни.
И в кална уличка видях
момиченце във бедни дрехи.
И днес не знам защо се спрях,
навярно болка съм усетил.
Принцеса малка, като стих,
във който липсват два куплета.
Един с название „щастлив",
и друг, със името „утеха"!
И в джоба, непотребен склад,
открих изстинала монета.
И купих малък шоколад
на тази приказна принцеса.
И после в нейните очи,
погледнах залеза богат.
Видях как слънцето искри,
в море от тъмен шоколад!"
Димитър Йовков е роден на 21 октомври 1947 г. в гр. Рила. Завършва специалност „История“ в СУ „Климент Охридски“. Пише стихове отдавна, но не публикува. Негови читатели са приятели, близки, съученици. В края на изминалата година, поощряван и подкрепян от приятелите си, подготвя и издава своята първа стихосбирка Луни от смокини, чиято премиера предстои. Към своите бъдещи читатели Димитър Йовков се обръща с думите:
„Читателю, ако съм разбудил в теб човека, значи съм направил нещо. Ако съм събудил в теб детето, значи съм постигнал всичко!“
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари