Къде ми е лятото
Къде ми е лятото, моето лято
с морето и златните пясъци,
с изгрев посипал хоризонта със злато
със смях и весели крясъци.
Къде е небето с облаци бели
и слънце усмихнато щедро,
с гларуси палави над нас полетели
в утро прохладно и ведро.
Къде е момичето с очи на сърна,
къде без да каже замина –
стои на брега и стиска в ръка
спомен в една раковина.
с което на плажа играехме,
моето лято, дали не е скрило...
а колко красиво мечтаехме...
Погали го любов
Погали го любов,
подари му блясък в очите!
Нарисувай сърце
по влажният пясък,
събери му в шепа звезди –
ако можеш,
стопли го с техният блясък!
После...
шепнешком сподели
с него
тихият стон на листата,
осиротяли
след толкова есени...
неизплакали песента си деца.
Приюти го любов,
залюлей го в приказки песенни!
Бъди му постеля
в студената нощ.
Погали го с морска вълна,
изпий му сълзите,
засей му с обич очите!
Посей ми звездици
Разбърка коктейлот звезди и комети,
от слънчеви нишки
изплете хамак,
лъчите на слънцето
в зениците светят
а ти май се влюби –
същински хлапак.
Слепешката бе тръгнал,
без посока към мене,
залюля ме във люлка
от палава страст.
„побързай – ми каза –
че нямаме време,
мигът ще отмине,
като сън покрай нас!"
В ръцете ти силни,
се стопих като залез,
в черупчица мидена
дъхът ми се скри,
посей ми звездици
в небето атлазено,
залюлей ме в ръцете си,
дори не мисли!
Коя е Валентина КостоваКазвам се Валентина Стоянова Костова, на 54 години. Родена съм, и живея във Варна. Семейна съм, с двама сина и две внучета (моето щастие). Обичам поезията, въпреки, че не се занимавам професионално с литература. Щастлива съм, когато се харесват мои стихове!
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Валентина Костова написа:
Преди повече от 13 години
Радвам се, че харесахте!Благодаря от сърце, за коментара и...щастието! ;-) :-)
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Изпращам Ви още щастие - и аз харесвам стиховете Ви!