club50plus.bg

Къде ми е лятото

Къде ми е лятото, моето лято
с морето и златните пясъци,
с изгрев посипал хоризонта със злато
със смях и весели крясъци.

 

Къде е небето с облаци бели
и слънце усмихнато щедро,
с гларуси палави над нас полетели
в утро прохладно и ведро.

Къде е момичето с очи на сърна,
къде без да каже замина –
стои на брега и стиска в ръка
спомен в една раковина.

Къде е момчето с погледа син,
с което на плажа играехме,
моето лято, дали не е скрило...
а колко красиво мечтаехме...

Погали го любов

Погали го любов,
подари му блясък в очите!
Нарисувай сърце
по влажният пясък,
събери му в шепа звезди –
ако можеш,
стопли го с техният блясък!
После...
шепнешком сподели
с него
тихият стон на листата,
осиротяли
след толкова есени...
неизплакали песента си деца.
Приюти го любов,
залюлей го в приказки песенни!
Бъди му постеля
в студената нощ.
Погали го с морска вълна,
изпий му сълзите,
засей му с обич очите!

Посей ми звездици

Разбърка коктейл
от звезди и комети,
от слънчеви нишки
изплете хамак,
лъчите на слънцето
в зениците светят
а ти май се влюби –
същински хлапак.
Слепешката бе тръгнал,
без посока към мене,
залюля ме във люлка
от палава страст.
„побързай – ми каза –
че нямаме време,
мигът ще отмине,
като сън покрай нас!"
В ръцете ти силни,
се стопих като залез,
в черупчица мидена
дъхът ми се скри,
посей ми звездици
в небето атлазено,
залюлей ме в ръцете си,
дори не мисли!

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]