Монологът на мравката

Когато тази система не е твойта система...
Normal_normal_normal_%d0%a1%d1%82%d0%b5%d1%84%d0%b0%d0%bd_%d1%81%d0%bb%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5__2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Монологът на мравката

Животът ми - невзрачен в мравуняка,
всред хилядите мравки кой съм аз?...
Душица дребна, незабележима в мрака,
безропотна, без власт и „глас”…

Къде е мойто място в обществото,
дали за личност някой ме зачита?...
Или съм просто мравката „с кросното” –
безлична някаква прислуга свита?...

Предимства в общия мравуняк има,
но тук живееш не по свойта мяра.
Пленник си в зависимост незрима,
на мастити мравки и на стадна вяра.

Свободата тук за мен каква е
и мога ли тук себе си да изявя?
Без бъдеще светло, нима туй съдба е -
без друго небе, без друга земя?...

Някой разбира ли, че аз съм различен?
Но имаш ли избор, тук в мравуняка?
Тук си войник в роман прозаичен,
под строй маршируваш в чужда атака…

Тоталитарен ли тука, какъв е режима
или демокрация макар и фиктивна?
Безвремие мътно - „политическа зима” -
не бленувай промяна, о, мравко, наивна.

Раснах с религия, обичаи и нрави -
те мен ли обслужват или обществото?
Къде са във нас устоите здрави,
добра ли, каква е ”маята” в тестото?

Кипи ли във мене „всемирния квас”
и зреят ли в мен мисли съдбовни?
Нима тъй ще живея до сетния час
в битие на застой и чувства лъжовни?

Макар и мравка със роля присъща,
как да живея с чужди заблуди?
И търся в себе си воля могъща,
чужди мисли от мен да прокуди…

Докога сам ще вярвам,че съм обречен,
че освен мравуняка няма друго в света?
Имам вяра челичена, духът ми е вечен,
дишам ли - значи, живея в борба…

Макар да съм мравка, мога да бъда
пътешественик смел или теософ,
не признавам ничия чужда осъда -
душата съзряла е почти философ…

Мечтая ли само, или мога наистина
да потърся в света аз свой мироглед,
да търся закони и вечната истина,
за звездите далечни, за космичния ред?...

Какво от това,че съм „мравка без тога”
ако в мене препуска духовен Пегас?
Всички сме равни в нозете на Бога,
макар неразбрана, засега съм сред вас…

 

09.2015   "За теб,човеко"            Стефан Сираков   


Създадена на 31.07.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари