Научени сме да мълчим
не се оплакваме, не спорим.
дори когато в огъня горим
и мъката опитва се да ни събори.
Светът ни даже да пропада в пропастта
отронен стон не се дочува
с пресилено достойнство носим кръста,
а болката се правим, че не съществува.
Рогата и опашките си крием
надявайки се никой да не гледа
от обич чужди грешки трием
с душата си парцалена и бедна.
Миражи търсим цял живот,
а ако щастие ни изненада
превръщаме се в нови Дон Кихоти
и… вятърните мелници нападаме…
Марина Цекова написа:
Преди повече от 9 години
Харесва ми !
Maia Angelova написа:
Преди повече от 9 години
Благодаря!