club50plus.bg

Стихотворението не е плод на художествена измислица, а отразява реално събитие от културния живот на Пловдив. Това е първата ми среща с поета „очи в очи” и първата ми книжка с негова поезия. Радост за духа – дори и за миг. Атмосферата беше уникална, залата – пълна. Достойно, човечно и чисто, като бял приказен сняг, който с нежността си пречиства душите ни. Честит 80 годишен юбилей на Стефан Цанев. Нека Пловдив бъде честа спирка за изява на творчеството му и за наша радост. Това стихотворение „Не е напразно” се роди спонтанно и емоционално, без замисъл и конкретна тема. То всъщност е една благодарност към известния поет и съпричастност към борбата му за събуждане на духовността в нас – съвременната младеж. Борба за целенасочено мислене, за осъзнаване  и отстояване правото ни за самоопределяне и избор. И независимо от това дали ще му хареса или не, реших да го споделя с вас, като един от поредицата опити пред белия лист. Като опит за правдиво отразяване на събития и чувства в мен…                 

   Не е напразно

Четвърти февруари.
Седемнайста година.
Пловдив, древният град.
Представяне на стихосбирка.
Юбилейна!...
Взех си книга. С автограф!
Бе искрено и чисто.
И човечно…
Аплодисментите отекват още
в сърцата на добрите хора.
И ще отекват вечно…
Сега съм вкъщи
и в спокойната неделя
чета си:  Стефан Цанев,
“Душата ми плаче за сняг”…
Откровения  и болки.
С тревоги за днешния ден
и за утре - за бъдния ден.
Дали ще намерим спасителен бряг?...
Изповед бяла пред белия лист.
Затрогваща. Нестандартна.
Сняг в душата вали –
прераждащ и чист.
…
Доста прочетох…
И размишлявам в себе си,
за моите поетически опити:
„Откажи се, момче,
не зацапвай листа пред теб
за пусто и празно.
Само ако имаш, пиши,
ако имаш какво да дадеш,
да нахраниш душата на ближния.
Ако можеш да бъдеш полезен
с трептящия пламък
на свойта свещичка.”
Както казва  и той –
Стефан Цанев:
„Със силата на думите,
с тази магическа сила,
да вдъхновим душите,
на всички нас – хората  
и да спасим от бездушие
светът що загива…”
…
Дали не е късно
в мократа вече зима
за тез поетични искри ?...
Но тук в Пловдив,
в смълчаната зала,
видях аз много очи,
с пламък ярък да светят
и болка по днешния свят
неистово в тях да гори…
Да изтляват сърца  и души,
да се раждат тук нови -
чисти и светли мечти…
…
Не е напразнo, поете,
безсънната нощ над белия лист.
Не се предавай – твори…
И в белия сняг, и в сърцата,
следата духовна блести…

05.02.2017      Стефан Сираков