club50plus.bg

 Поема

На всички над 50 години!

 Древен глас на тиха река,                     
 тръпен ромон на пролетен ручей,
 капка дъжд и къс синева,
 неизказани шепоти звучни.

 В шепа длан насъбрана тъга
 по отминали дни и години,
 незаглъхнала дума  добра,
 и раздели и спомени сини.

 Цял живот, а всъщност една
 много кратичка, светла поема,
 боже мой, дано имам ръка
 само нея със мене да взема!

 Със ветровете съм живял   

На моя пътеводител в поези и неоценим помощник Екатерина Аврамова
 И не забравяй, че съм вятър
 и шепота на кратък стих,
 и епизод от стар театър,
 и болка от заглъхнал вик.

 И лек от билка, или корен,
 прорязал с жилка вечността,
 и къс от синъото отломен,
 изтлял в зеница на река.

 И всичко, от което господ
 светът за кратко е създал,
 и покаяние и прошка,
 че с ветровете съм живял!

Закъсняла любов

Цигара, чаша, малко водка
и малко обич посред нощ,
и сляпа болка, тъпа, кротка,
а всъщност острие на нож.

И неизречени проклятия
и неизплакани сълзи,
любов, омраза и зачатия, 
в които утрото кърви.

А нощ е, миг преди да съмне,
преди да се роди деня,
не бързам, толкова е тъмно
и знам, че няма да заспя.

И знам, че ще дочакам утро,
преди да е дошла нощта,
над листа бял и необърнат
със недописани слова.

А там ще има само кратък,
недоизказан послеслов,
за неизбежното проклятие
на закъснялата любов!