Някога имах мечта –
да живея във дом със много деца,
да съм сред хора с широки сърца,
да ги дарявам със много любов,
да разговаряме дълго, със дни
и никога да не чувам за тежки беди...
Все още имам тази мечта,
след като имах много деца,
след като бях сред хора с широки сърца,
които дарявах със много любов,
а те пълнеха сърцето ми с тих благослов,
след като разговаряхме дълго – със дни.
Но се наложи да чуя за тежки беди,
да премина през тях със смелост, сама,
за да помогна на много деца
и на много хора с широки сърца.
Не с всичко успях, но с много неща...
Само гдето все още имам тази мечта...
Казвам се Венета Григорова. На 58 години, от София. По професия съм лекар. Но по втора магистратура - Здравен мениджмънт, работя като експет по контрола на експертизата на работоспособността. Вдовица съм. Имам двама прекрасни синове - студенти, с които много се гордея. Често се опитвам да помагам като частно лице и на други хора, изпаднали в беда - млади или по-възрастни. Не винаги успявам, но не спирам да опитвам. От години пиша къси разкази, но не съм публикувала до сега, защото това за мен е само задоволяване на една вътрешна необходимост, без претенции за професионализъм в тази област.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Кана Колева написа:
Преди повече от 11 години
Браво. Много ми допадна. Имам същите мисли и мечти, само дето не мога така красиво да ги подредя.