club50plus.bg

                Ние зрящите

Да си зрящ предимство ли е ? - питам.
Очи без мъдрост стават алчни.
Очи без любов – са път в изкушение…
Понякога и зрящи недовиждаме,
дори заможни - пак завиждаме…
Често маските носим с гримаса
на клоуни пили горчиво кафе,
с погледи кухи всред общата маса,
и пропускаме нежно цъфтящият цвят,
усмивки пропускаме към белия свят…
Бедност духовна витае във нас
щом са студени и празни сърцата.
Достоен живот ли е туй за душата ?...
Незрящи приятели имам, но с дух,
и макар без зрение или без слух
те Бога в сърцата си носят…
Нима са нужни очи да познаеме Бога
или слух за да чуем Дух Свети в сърцето?
Не съзнаваме те от какво са лишени
и прахосваме време в суетни игри,
но такъв е животът – нелеки съдби…
С ръцете си топли те здраво здрависват
и вярват в теб доверчиво…
Непринуденост блика в звънкия смях,
имат чувства силни и чисти.
В тях грее духовната вечност…
на изстрадана мъдра човечност.
В тях бият сърца - камбани любящи,
а в наш’те сърца бие ли нещо ?…
Прости ни, Боже, че ние сме „зрящи” –
нека  „прогледнем” се моля горещо…

   Стефан Сираков ,  "ЗА ТЕБ, ЧОВЕКО" 12.2016