club50plus.bg

Преди Коледа

Вълшебно бял, снегът вали,
невинно, като тиха изповед.
Затрупва минали вини
И заклинания молитвени.

И в призрачната тъмнина
се ражда снежнобяла истина,
във храма светъл на нощта,
звъни душата ми пречистена.

Снежинка с приказни крила
във детството за миг ме връща,
и гребвам с шепа от снега,
че утре няма да е същият.

Завръщане

Сънят ми няма да е сън,
ако не ме събуди
сребристият камбанен звън
на звездни пеперуди.

Светулка бяла във нощта
по лунен път ме води,
към оцелелите места
от грехове и злоби. 

Домът ми, уморен и сам,
безсънен ме очаква,
и влизам в него като в храм,
след дългото ми бягство.

Присяда детството ми пак,
на моето коляно.
И ще останем двама чак
до утре, много рано!

Настроение

С въжета от дъжд ме привързва
небето към свойта тъга,
във ден с мълчаливи предчувствия
и неизгряла дъга. 

Ранените страсти се стичат
в студения, тъмен поток,
на слепи от гняв безразличия
във поглед коварно дълбок.

И сякаш от ада извира,
дъждът, който в мене вали.
Но нищичко днес не умира,
когато наблизо си ти!

Рисунка

На Влади

Сред белотата на снега
като рисуван е пейзажът -
две къщи в тиха самота,
стобори, сякаш черни стражи. 

Врабците - храбри часови,
в снега чертаят светла диря.
И стъпките им са следи
на неразплетена магия.

Пъртините на паметта,
снегът безжалостно засипва.
Но някъде, далеч в нощта,
един прозорец не заспива.

А там дете, с молив в ръка,
рисува минали пейзажи -
две къщи в тиха самота,
стобори, като черни стражи.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]