Преди Коледа
Вълшебно бял, снегът вали,
невинно, като тиха изповед.
Затрупва минали вини
И заклинания молитвени.
И в призрачната тъмнина
се ражда снежнобяла истина,
във храма светъл на нощта,
звъни душата ми пречистена.
Снежинка с приказни крила
във детството за миг ме връща,
и гребвам с шепа от снега,
че утре няма да е същият.
Завръщане
Сънят ми няма да е сън,
ако не ме събуди
сребристият камбанен звън
на звездни пеперуди.
по лунен път ме води,
към оцелелите места
от грехове и злоби.
Домът ми, уморен и сам,
безсънен ме очаква,
и влизам в него като в храм,
след дългото ми бягство.
Присяда детството ми пак,
на моето коляно.
И ще останем двама чак
до утре, много рано!
Настроение
С въжета от дъжд ме привързванебето към свойта тъга,
във ден с мълчаливи предчувствия
и неизгряла дъга.
Ранените страсти се стичат
в студения, тъмен поток,
на слепи от гняв безразличия
във поглед коварно дълбок.
И сякаш от ада извира,
дъждът, който в мене вали.
Но нищичко днес не умира,
когато наблизо си ти!
Рисунка
На Влади
Сред белотата на снегакато рисуван е пейзажът -
две къщи в тиха самота,
стобори, сякаш черни стражи.
Врабците - храбри часови,
в снега чертаят светла диря.
И стъпките им са следи
на неразплетена магия.
Пъртините на паметта,
снегът безжалостно засипва.
Но някъде, далеч в нощта,
един прозорец не заспива.
А там дете, с молив в ръка,
рисува минали пейзажи -
две къщи в тиха самота,
стобори, като черни стражи.
Димитър Йовков е роден на 21 октомври 1947 г. в гр. Рила. Завършва специалност „История“ в СУ „Климент Охридски“. Пише стихове отдавна, но не публикува. Негови читатели са приятели, близки, съученици. В края на изминалата година, поощряван и подкрепян от приятелите си, подготвя и издава своята първа стихосбирка Луни от смокини, чиято премиера предстои. Към своите бъдещи читатели Димитър Йовков се обръща с думите:
„Читателю, ако съм разбудил в теб човека, значи съм направил нещо. Ако съм събудил в теб детето, значи съм постигнал всичко!“
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Yordanka_ Zhaygarova написа:
Преди повече от 13 години
Razchuvstvahte me - stihovete sa prekrasni.Ako namerq stihozbirkata,shte si q kupq.Uspeh i blagodarq za hubavite migove s vashata poeziq!
Иванна написа:
Преди повече от 13 години
Прекрасна поезия!Успех!
Елена Костадиноwa написа:
Преди повече от 13 години
Митко,благодаря ти.Пишеш много 4увствено,стиховете ти трогват душата,емоцията е много силна и 4овек открива изживяни свои 4увства.
Стеф написа:
Преди почти 14 години
Прекрасна поезия! Поздравления!
Влади написа:
Преди почти 14 години
Това са едни неописуемо прекрасни стихотворения,написани от най-прекрасния дядо на света!
много успехи в живота,скъпи дядо! :-)
Лили написа:
Преди почти 14 години
Много хубави стихове,които извират от душата му.
Прекрасни са! :-)