този,
същият,
който
по рождение,
знам,
да бъдеш добър,
си осъден –
изтърпиш ме
да бъда наоколо ти,
както в годините минали –
в годините бъдни –
всеки път
ще получавам
по късченце щастие...
Но ако някой ден
внезапно изчезна,
тръгна си тихо,
без сбогом за теб
си отида –
дали пък,
питам се аз,
забележиш –
сам –
осиротялата улица
и ще видиш ли,
че Пътят
е пусти ъгли
и кръстовища,
само...
И ако очите ти
открият това,
ако заслепят ги
някакви
странни отблясъци –
сякаш
счупено огледало в тревата –
знай,
че намерил си
моите
късченца щастие –
разпръснати там,
за да можеш
един ден
да ги видиш...
Наведи се
и събери ги във шепи,
вгледай се в тях –
те ще приличат
на кадри
от скъсани филми –
виж –
колко
била съм щастлива до теб –
не ги хвърляй,
към своето щастие
прибави ги –
нека засвети то двойно –
аз
ти ги връщам с Любов!
***
Когато пролетта оголи камънитеи от снега
останат само мръсни кръпки,
когато пламнат в минзухарени поляни
и тихо,
всяка нощ се будят първи пъпки,
по късното ще дойда.
Да не види никой –
на лудия копнеж по теб,
неустояла
Навярно в този миг за пръв път
ще поискам –
с ръцете си,
вместо с очи,
да те погаля...
На китката ти
мартеница ще завържа –
кончетата,
усукани от мойте длани...
Ще се смутя,
ще промълвя,
че много бързам,
а толкова ще ми се иска
да остана...
Сега е рано.
Пътят е затрупан с преспи,
а домовете ни
са станали капани.
Разсъмва.
Няма стъпки вън.
Снегът е девствен.
Вали.
Не зная колко дълго
ще остане.
Анка Славова Дженкова живее в град Казанлък, работи, пише стихове, през 2009 г. е издала първата си стихосбирка „Мой приказен принце".
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари