Участ
Нямам либе – първа обич,
нито втора, нито трета.
Може пък да ме споходи
като ида на небето.
нещо все не ми достигна –
хем сто вятъра препасах,
и се спъвах, и се вдигах –
всичко вдън земя потъна.
Но не искам лоша дума.
Камък и дърво обърнах –
значи – сигурно си струва.
Някой днес да ме попита:
що за болест, що за лудост
и къде все още скитам,
и дали очаквам чудо,
и каква ти първа обич
(или втора, или трета),
и че срокът е просрочен –
(срамота от боговете!) –
ще отворя мойте нощи:
виждате ли – аз ви чувам!
Затова ви търся още –
ден денувам, нощ нощувам...
Под сенките на куковото лято
Край сенките на куковото лято,
след преспите на вълчовита зима,
изби и се намърда храсталакът
под вейките на стройната калина.
А тя усуква тъничка надежда,
че някой явор – тук случайно никнал –
ще нищи с нея от лъчите прежда.
И даже може би ще я обикне.
Под пъстрата й сенчица, обаче,
разхвърли семе нисък самораслек –
за явора какво ли всъщност значи
да мръдне малко вляво или вдясно,
да гледа, уж върхари да протяга
почти до нейни вейчици зелени,
да кичи на надеждите й прага,
а тя да тъне в бурен до колене.
а аз, докато газех в храсталака,
разбрах, че и смъртта не е раздяла,
но само че на куковото лято.
Ранозрейка
На пъпа на разголеното лято,навръх баира, в стръмното ти лозе,
нагазих белоного, и в полата си
навързах – ранозрейка – бяло грозде.
Тръпчиво слънце пипаше зърната
и те растяха – капка подир капка.
Оцъклиха се. Гарваново ято
кълва и дра. Чевръсто и за кратко –
изпиха ме. Чух истината плаха,
че гарван гарвану око не вади.
А после цяло село се събраха
да вдигат покрай мен пишман огради.
Градиха ме, поиха ме – пак вързах.
От ден до пладне сладост пак наливам
и докато те чакам да побързаш,
на чучелото в ризата се скривам.
А ти търси ме – на баира лозе!
Когато съм нахранила ятата,
за теб ще пазя вкус на ранно грозде
на пъпа на разголеното лято.
Галена Георгиева Воротинцева завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и методий“ във Велико Търново, а по-късно и факултете по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“ в столица. Работила е като редактор на общински вестник в Твърдица, след това – в Дом за деца и юноши в същия град. Публикувала е стихове в периодичния печат. Автор е и на две електронни книги: Географска прегръдка и Като Калина. Отличена е с награди от националните конкурси „Още стихове за вечните неща“ през 2009 г., „В полите на Витоша“ през 2010 г., „Кулски поетичен панаир“ през 2010 г., първа награда от международния конкурс „Мелнишки поетичен вечери“ през 2010 г.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Иван Богданов написа:
Преди около 13 години
http://knigite.bg/books/index.php?main_page=product_music_info&cPath=3&products_id=152
Тук можете да намерите книгата.
Ивайло Александров написа:
Преди около 13 години
Невероятни стихове и стил.Някаква смесица между Дамян Дамянов и Недялко Йорданов.Удоволствие е, да Ви чете човек.Поздравления и ставам Ваш фен.
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Такава душа не заслужава такава *участ*.... С най-добри пожелания !
Славимир написа:
Преди повече от 13 години
Хубави песни, Галя! С вплетенени мотиви от Пенчо Славейков и шарки от фолклора, които ти преосмисляш и нареждаш по своему!