Смисълът на живота
Защо пропускаме да минат покрай нас
нещата ценни, без да ги познаем?
Защо се хулим с недоволен глас -
актьори пошли във живот назаем?
Животът-труден, а човек-обезсърчен.
Защо така сме и защо грешим?
Губим време във живот обезценен,
познаем ли доброто - ще се изменим.
Бог люби чисто праведни и грешни,
и всякоя душа живее във Христа,
нo страдаме от възгледи погрешни,
духовно вън сме и от Бог, и от Сина.
Сами осъждаме се на страдания,
душата не ценим във пълна мяра,
оплетени в суетните желания ,
забравяме – тя храни се със вяра.
Но за това - разбиране е нужно,
търсения подтик не е вън от нас,
доволен ще си ако любиш нежно,
ако втаса в теб Божествен квас.
Христос дойде да ни повдигне,
да ни освободи от тежки грехове –
душата ни във полет да постигне
достойнството на верни синове.
Защо ли търсим щастието вън,
та то е тук във нас, в сърцата.
Докога ще кретаме в духовен сън
без капка благодарност осъзната?
И знаем ли талантите си скрити
и скрития в човека Божий път?
С дух неизменен и души открити
богати сме, макар и в грешна плът.
Ако бедни сме, то пак сме ние -
не учим Божия закон с любов.
Мислите красиви във смирение,
те вечен тласък са, духовен зов.
Красиво е да бъдеш тих, спокоен,
да носиш мир във себе си, любов,
за дара свише да си благодарен,
отговорен мъдро към живота нов.
Над заблуди светски, тих в света,
да се отърсиш от греховния хомот,
да откриеш своята божествена душа
е смисъла достоен в тоз живот.
Затова живеем, да познаем Бога,
как се проявява в нашата душа.
Пожертвал всичко бих, да мога
чрез себе си аз Бог да изявя.
03.2015 Стефан Сираков, из "За душата и духа"
Все още няма коментари