club50plus.bg

Неравновесие

Знаят обречените
на болка,
че зло и под камък не спи.
Често истината
се мярва гола,
но колкото
да заслепи.

Кой ли ще я наметне с риза
в съдбоносния миг?
Понякога е въпрос на избор,
понякога –
на инстинкт.

В поговорките има
главно утехи
и мъдър фолклорен прах.
Където посрещат по дрехите,
там често изпращат по тях.

Всеки си има и свой аршин,
и своя лична причина
дали да обсажда Рим,
или да го подмине.

Воювай, преди да сложат цена
и не заради кумир.
По-добре
неравна война,
отколкото
неравен мир.

Писмо

До поискване

Ако искаш нещо да хване дикиш,
трябва да скъсаш мерките.
Възможно ли е
да измениш,
без да си бил верен?

Неразрешимото противоречие
на житейския оксиморон
е ходене по ръба –
без мрежа –
на Жулиетиния балкон.

Човекът наистина е въпрос,
зададен от другите хора.
И става ясно дали е бос
едва когато
не отговори.

Макар че не се чувствам длъжен,
ще кажа това поне:
можем всекиго да излъжем,
ала живота – не.

Няма ни обобщаващ случай,
ни всеизвестен път.
Любов и поезия не се учат –
чувстват се.
И болят.

Битие

Повехна въздухът и рухна мостът,
по който бавно си замина лятото.
Небето погрозня и се износи,
ръждяса
руното на планината.
Събраха мравките
зрънцата на живота,
щурецът пак със пръст в уста остана
и тръгна бос по вратните да хлопа
с изтърканите песнички на рамо.
Цигулката скрибуца ли, скрибуца...
Връз покрива на толкова копнежи
брои пилчарят своите сполуки,
затънал в керемидите до глезен.
А жеравите впиха острието
на стародавния си плуг в простора;
настрои си цигулката щурецът –
ще го одумат,
пък ще му отворят.
И аз ожънах и наточих плуга,
подпалих сам бодливото стърнище,
обърнах сам брадясалата угар.

Но на пазара не отнесох нищо.

Жътва в края на лятото

От есенната яснота увлечени,
очите ни достигат всеки хребет.
Сега се вижда толкова далече,
че можем
да се вгледаме и в себе си.
Не пречи ни едно дърво да виждаме
гората си от изгреви и залези.
Да, аз и повече
съм те обичал,
обаче никога – по-малко.
В предверието
чака есента
да доожънем вярното си лято,
невярващо за нищо на света,
че слънцето е лош работодател.
Все по на юг се спуска бавно то
и свети все по-тънко и разумно.
Но аз и на последното листо
ще ти напиша
двете първи думи.
А лятото – все още с голи глезени –
дори не чува моя послеслов.
В живота има повече поезия,
но само колкото у нас –
любов.

Ария на черния гологан

Аз съм черният гологан,
който никога се не губи.
Имам навик
да никна там,
дето хората сеят друго.
Ако нещо не ви върви,
оправдайте се
с мен спокойно.
Не съдете по моя вид –
плащам цялата неустойка.
Нямам нужда от аргумент,
за да вляза
и през комина;
оправете добре след мен,
че ще дойда и догодина.
Ако целият ви живот
неочаквано се обърка,
от протъркания ви джоб
като нищо ще се изтърся.
Щом извадите луд късмет,
забравете ме упорито:
на любимия си поет
стиховете
ще препрочитам.
Няма начин да стана лош,
ако някой възкликне грубо,
че живея през куп за грош,
щото нямам какво да губя.
Аз съм черният гологан,
който никому не изменя.
Не печеля,
защото знам,
че надеждата ви е в мене.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]