Любовен акт
Вървя по следите на дъжда.
Кални струи се стичат
и чертаят светла пътека.
Стъпвам бавно по нея
и усещам как полека
до мен достига суховея.
Докоснах го, а той се киска.
Облиза пътеката влажна.
В минутата, в която я поиска,
разбра, че е истински важна.
Така пътеката изсъхна.
Стопи се светлият й чар.
си спомня, че била е дар.
Визита
Застанах на прага на слънцето.
То ме прие.
Изгори очите ми,
извади сърцето ми
и ме нагости с отрова.
Сега съм въглен
и живея в дома на слънцето.
Приемам гости.
Людмила Петрова е родена на 3 ноември 1963 г. Завършила е българска филология, а по-късно и следдипломна квалификация по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”.
Работила е като учител по български език и литература, била е редактор на в. „Искърски пролом”, програмен директор в ТВ „Алиса” 93 Своге, заместник кмет на Община Своге, старши експерт в областна администрация на Софийска област. От 2007 г. е програмен директор в ТВ „Своге”. Работи в ръководството на няколко неправителствени организации. Член е на настоятелството на храм „Св. св. Петър и Павел”, настоятел в читалище „Светлина” с. Гара Бов, самодеец е.
Пише стихове и проза. Автор е на стихосбирката „Кълбо” и „Защо плачат жените”– проза. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите писатели.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари