club50plus.bg

Нямах намерение да публикувам това стихотворение в мрежата, но сега то се явява органично свързана идейна част от статията "Християнство и Ислям - едно различно мнение"  

Вижте материалите:

Част 1

Част 2

Част 3

 

​​Понякога във разговор със други хора
от невинна приказка започва спор,
от ”няма нищо” в пламък е раздора,
кипим от гняв, крещим във хор.

Доказваме чия религия е права,
„единствено най-права” на света,
как другите живеят във невяра,
едва ли не живеят във греха.

Жестоко спорим с другите по вяра,
осъждаме ги с етикета „еретик”
и всяка чужда мъдрост е поквара,
а създадени сме от Баща велик.

И тези, изповядващи исляма,
и всички вярващи в Христа,
и почитащите Буда в храма,
на Бог единствен сме деца.

Религия и Бог не са едно и също,
а ние мислим ги за тъждества.
За Бог -„дух-слово” е присъщо,
за нас – „религиите” в света.

Религиите създал ги е човека,
от Бога нещо чул-недоразбрал.
Несъвършени са от памти века,
затуй светът духовно е незрял.

Защо и кой насъсква братя
да се нападат като врагове?
Защо светът със кръв залят е
и загиват Божи синове?

Спорът, братя, не е точна мяра,
Бог е вложил всекиму добро.
Не поставяй вяра срещу вяра,
в сърцето не допущай зло.

Религиите чужди не хулете,
те всичките ни учат на морал.
Деца на Бога сме  и се молете
тъй както мъдро Бог е дал.

Не ме е страх от хули дребни –
пред Бога нека да съм чист,
а споровете... непотребни
излишни са в живот лъчист.

А тези, що религии създават
дали наистина познават Бог?
Дали на Него почит те отдават
или това е параван „убог” ?

А тез, що Богу служат честно,
аз любя ги от все сърце.
Те религия надскачат лесно
и Бог на тях ще въздаде.

03.04.2015   Стефан Сираков , "За душата  и духа"