Преди няколко дни приятел ми даде да прочета книгата „Християнство и Ислям - две съвсем различни религии. Къде е истината?” Тази книга създаде в мен много противоречиви чувства. И тъй като в България живеят много мюсюлмани, искам този материал да бъде не просто представяне на книгата , а също така и едно лично мнение за въпросите, които назряха в мен. Темата е доста щекотлива, затова ще се опитам да я изложа в по-лека, неформална идея като фейлетон, където и доколкото е допустимо, без да засяга по какъвто и да е начин двете религии, т.е. ще бъде в защита на двете религии. Съвсем накратко ще изложа същността на книгата и ще изкажа своето лично мнение.
Веднага се забелязва, че авторите проф. Дечко Свиленов, Мюжген Ахмедова и Али Дини са си поставили високата цел да сравнят двете религии, Християнство и Ислям, и да потърсят „истината” за тяхното появяване, за тяхното авторство и за спасителното им въздействие върху душите на вярващите. Посочват много цитати от двете свещенни книги. Искат да докажат и „доказват”, че това са две различни религии с два различни Бога, от които само единият е истински, а поклонението на другия е идолопоклонство изключително опасно за вечната съдба на човека (стр.6). Няма лошо в това, че търсят истината, но стигат до много крайни резултати, до противопоставяне на двете религии, до отричане на ”Бога в едната религия”. Стигат до извода , че много народи от много страни, свързани с обща религия, трябва да я сменят, да се откажат от вярата и изповеданието на дедите и бащите си, с които са расли от деца и в които вярват безрезервно, и да приемат новата - права и спасителна за душите им чужда вяра. Видите ли,сиреч, авторите са си поставили апостолската цел да дойдат при тези „грешни и бездуховни” хора, и чрез благовестие да спасят душите им… На края на книгата авторите се облягат самодоволно и на една арабска мъдрост в своя подкрепа: „В пустинята има само едно престъпление - да знаеш къде има вода и да не кажеш” (стр.159)… Т.е. видите ли колко сме добри, ние знаем къде е вашето спасение и ви казваме, демек даваме ви вода за пиене… Ще припомня на тези автори, че тогава ние, християните от всички деноминации и църкви, трябва да отидем „да пием вода” при юдеите, защото Бог Вседържител от Библията, чийто син е Иисус Христос, всъщност е юдейският Бог. А щом те отричат и не приемат Иисус Христос, какво остава за нас идолопоклонците? Може би следва и ние да се „откажем” от Него?… Този автор, проф. Дечко Свиленов, представител на ФПБ, може винаги да отпътува за Германия, но „динената кора”, която подхвърли, ще остане тук в България, като българска книга от български автор. Ето така се управляват „скрити процеси” от разстояние. Добре, че не всички религии и пастири са толкова експанзивни и самозабравени. А по-ненужно нещо от религиозна ненавист или война, няма. Какво ще доказваш, на кого ще го доказваш, защо и на каква цена?...Пояснявам, че не съм защитник на Исляма, не го познавам като религия. Прочел съм статията на Мая Долапчиева „Покажи съпричастност – защити убиеца”. Да, съгласен съм с нея. Тя посочва много неприемливи слабости в тази религия – „отнемат ти правото на свобода, на физически и душевен мир, правото да изживееш живота си така, както искаш, а не като роб.” Но за да има промяна в тази религия, трябва първо всички, които я изповядват сами да осъзнаят тези слабости и несправедливости, вътре в тях да се зароди несъгласие с неправилните постановки и сами да потърсят решение на въпросите, назряли в обществото им. Това е тяхно право. Иначе всяка външна намеса, колкото и да е добронамерена, може да бъде изтълкувана като опит за посегателство, да ги предизвика да загърбят собствените си проблеми и да се обединят срещу този, който „посяга” на вярата им. Тоест да се получи изместване на фокуса на недоволството им с непредвидими последици. А някои само това чакат за да яхнат недоволството в тази нова посока. Всяка религия има право на самоопределяне и промяна. И Христос дойде в Юдаизма да предаде едно ново учение, дадено от Отца Му. Така стават правилните промени – отвътре. Не са виновни религиите в света, а тези, които искат да ги използват подмолно за свои геополитически цели. Ако не можем да уважаваме чуждите религии и обичаи, значи не ценим и своите. Както не искам никой да посяга на вярата ми, така и аз не бих посегнал на техните вери…”Водата може да е тиха и да не е видимо твърда, но скали прорязва и шлифова ги. Времето работи за нея."
Край на 1 част - към част 2 "Християнство и Ислям" - за авторите на книгата
Силвия Караславова написа:
Преди повече от 7 години
Чудесна статия и много проницателна
Стефан Сираков написа:
Преди повече от 7 години
Това е само едно лично, неангажиращо никого и с нищо, мнение. Възможно е истината да е някъде извън това мнение. Идеята ми е тези въпроси да не се загърбват, а да се дискутират в обществото. Нека тази книга и тази статия да бъдат възприемани като една провокация и тест за будната ни съвест и за безпристрастната ни справедливост. Преди всичко сме хора, и то мислещи. И след това - всичко останало...
Elena Tacheva написа:
Преди повече от 7 години
Отлично казано! Аргументирано и точно! Очаквам още творби от автора! - инж. Е. Тачева
Костадин Петков - Коцето написа:
Преди около 7 години
Пълно неразбиране и подигравка с добронамерения, добросъвестно, с любов и загриженост изпълнен труд на авторите, желаещи единствено спасението душите на милионите заблудени от сатана умове на хората. В тази книга няма нито опит за външна намеса, нито опит за "посегателство", а зов за осъзнаване ИСТИНАТА от всеки и желание за вярно възприемане действителността. Авторите са се въздържали да назоват кой и какъв бог стои зад Корана, уважавайки религиозните чувства на мюсюлманите и не желаейки по никакъв начин да накърнят възгледите им, но са им предоставили възможността сами да достигнат до единствено правилния извод. А той е, че ако продължават да следват хитростите на лукавия в Корана и не се покаят за греховете си, приемайки Исус Христос за свой Господ и Спасител, то ще прекарат вечността в ада, правейки компания на дявола. Нима авторите не заслужават нашето уважение и похвала за загрижеността, която проявяват към душите на мюсюлманите, съветвайки ги да напуснат този влак, който дружно ще ги отведе в преизподнята. Затова е използвана и тази арабска поговорка за водата накрая. :-)