club50plus.bg

Ще помня до като съм жива думите на мама
и сълзите й горещи пред лоената крехка свещ.
Как ме учеше да съм добра, да съм по- голяма
от людски думи тежки и празния им кух брътвеж.

Да бъде силно повече... момичето на тате,
пред проблеми лесно да не свежда то глава.
Пред хляба никогаж да не съм по- тщеславна,
че хляб със сминдух е най- сладък на света.

Да бъда честна, вълшебства да разпръсквам,
дом да въртя чевръсто, с челяд да го пълня.
И винаги да бъда най- вярната и силната жена,
че добро по- велико от това май нийде няма.

Да бъда истинска ден и нощ, даже без луна,
и път ако потрябва, до дома си да направя.
Хлебец да замеся или най- топлата плакета,
но при софрата вечер семейство да сбера.

Празници да има и нека детски смях да пълни.
И камбанен звън празника ни вред да възвести.
Дъх на рози да се носи с ветровете от Балкана
и българското винаги къде сме, най да ни личи.