club50plus.bg

Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – огнеборците влизат както през вратите, така и през прозорците без да звънят. Така че..., взе решение той, и на пожарната няма да отвори... Те ще се справят сами.

Упоритото звънене обаче продължи и вече започваше да го изнервя. След поредния звън той решително скочи, пооправи се и с бясна скорост се понесе към вратата. Беше готов да я изкърти и да изяде черния дроб на звънящия. Рязко я отвори и в този миг долната му челюст увисна ... Срещу него стоеше видение с големи,красиви гърди, руси кичури, сини лещи и дълги голи крака. Пестеливият й тоалет,състоящ се от мини пола и дълбоко деколтирана оскъдна блузка, позволяваше на плътта свободно да се движи и да фокусира върху си вниманието на всеки нормален, хетеросексуален мъж.
-А!- изненада се блондинката.- Ама Вие сте си в къщи?! Аз... да не Ви събудих?
- Не...какво говорите...отдавна съм станал...Дори... се готвех да излизам....
- Така ли?- тя кимна към косматите му крака, които се подаваха от боксерките - Не се ли обличате като излизате?
- А... щях да ходя да тичам...
- Да ходите или да тичате? – тя го погледна неразбиращо с теменужено-лещения си поглед изпърха няколко пъти с мигли.
- Да потичам...
- Аз...се извинявам за безпокойството, ама вчера се нанесох в апартамента над вас и...сега не знам как да се оправя с бушона – май изгърмя преди малко и сега съм без ток, а и...нещо ми тече.... тръбата...- последните думи тя почти изшептя, докато сластно отмятяше кичурите златисти коси назад.
В този момент Анди забрави, че е женен. Ловецът в него, дремещ в последните 7 години се събуди, поотърси се от дълбоката дрямка и се приготви за решителен скок.
-Аааа! Тръбата?!...Това не е добре. Бих казал дори, че е твърде опасно...- при тези думи той си придаде сериозен и драматичен вид. Нямаше представа за какво говори, нищо не разбираше от тръби и бушони, нито пък беше разбрал кога се е нанесла в съседния апартамент...Но...случаят не търпеше отлагане. Още повече, че жена му трябваше да се върне само след два дни.

" Два дни са и малко и много" – заключи мъдро той и погледна блондинката с онзи тежък, мъжки поглед, с който караше жените да получават сърцебиене и който си беше негова запазена марка.
- Сега ще оправим нещата - и както си беше полугол, по тениска и боксерки, Анди почти изтича до балкона, взе няколко парцала и един чисто нов френски ключ, тенденциозен подарък от тъщата – тя не пропускаше удобен случай да му покаже колко бос е в майсторските неща. В началото се опитваше да й обясни, че един програмист не може да бъде и водопроводчик, така както един водопроводчик не може да бъде програмист. Напразно. Тя имаше свои правила и не приемаше други, независимо от логиката. Е, сега щеше най-после да ползва подаръка, само ако знаеше как...Повъртя безпомощно уреда в ръцете си, помисли си да го остави, но като прочете възхищението в очите на съседката, го стисна здраво и решително тръгна напред...Входната врата на апартамента му хлопна зад гърба му, за миг се сети, че забрави да си вземе ключа, но ... това сега му беше последна грижа.
Повредата в таблото отстрани за секунди – достатъчно беше да натисне палчето на автоматичния бушон и възхищението в очите на съседката вече стана непоносимо.

Тръбата , обаче беше друго нещо – нещо неясно, непознато,
мокро и плашещо. Анди обаче бе твърдо решен да излезе като победител в тази прозаична, делнична ситуация. "От мен отстраняване на авариите, а от теб...после ще видим...Пък и с този френски ключ...сигурно съм доста секси...Ех, Анди, Анди, късметлия си ти..."– мислеше той и оставяше мисълта си да се рее из дебрите на мъжките му фантазии в стил XXL. Там нещата все така се случваха.
Тръбата наистина пропускаше, но нали френският ключ е за това – и той смело пристъпи напред. Повъртя го в ръцете си, огледа го оттук-оттам,помисли си : "Какво пък толкова...един водопроводчик да не е по-умен от мен?" и започна да го развърта. Логично, след като имаше нещо, което се върти. Инструментът зяпна отворен срещу него и след кратко колебание, Анди го намести около тръбата точно там, където влизаше в друга тръба и сълзеше ръждива топла вода. Без много да му мисли ,завъртя с всичка сила, чу се лек пукот и от тръбата с всичка сила шурна вряла вода. Шуртеше и с плясък мокреше голите му крака. Въобще не беше предполагал, че по тези тръби има толкова много и толкова вряла вода. Опита се да я запуши с ръка,изгори се, тегли наум една дълга попръжня и потърси нещо, с което да привърже мястото на аварията. Не намери нищо, водата с бясна скорост пълнеше стаята, а той все повече усещаше обхващащата го паника...
-Аууууу! Дали да викнем приятеля ми - той е майстор...Може да оправя такива неща – беше гласът на блондинката.
- Ами...да го викнем... – той тегли на ум още една дълга и се огледа за телефон. Изведнъж осъзна абдурда на ситуацията – полугол като главорез, без мобилен телефон и ключ от вкъщи, в съседен апартамент в компанията на сосна блондинка, сред гейзер от вряла вода...Ужас! Само ако разбере жена му...
- Милоооо... Милооооо...Рошкоооо.- отново беше гласът на блондинката.
- Даааа – ръмжащия глас идваше от съседната стая.
Анди се вцепени от ужас. Майсторът беше тук, в съседната стая... Горещите сцени от XXL отстъпиха място на кървавите хорор-трилъри от Crime AXN.
"Е, Анди...сега я втаса" – помисли си той и започна да се прощава наум всички свои близки.
- Хайде, слънце, ставай, че стана авария...
- Пак ли... – гласът беше направо плашещ.
- Хайдеее, ставаааай!
Вратата на стаята се отвори и в рамката й се очерта едрото, космато тяло на Рошко. Той също беше по гащи, но за разлика от Анди имаше чорапи на краката и в сравнение с него изглеждаше направо облечен.
- К'ъв е тоа?
- Съседа. Опита се да оправи тръбата...
- И к'вооо?
- К'во, к'вооо...нищо – не можа!
- А що е гол?
- Не е гол . Има гащи...
- Има гащи, ама няма чорапи...
Плясъкът ставаше все по-мощен, а врялата вода, която се лееше все по- обилно беше нищо в сравнение с потта, която се стичаше по гърба на Анди. Мисълта, че е попаднал в тази абсурдна ситуация беше нищо в сравнение с мисълта, че цялата тази вода само след няколко минути ще потече през тавана в хола, с който жена му толкова се гордееше. И вината за това беше изключително и само негова. Идваше му да скочи от балкона. Третият етаж обаче не решаваше нещата.Най-много да се осакати, а след всичко това жена му ще бъде безмилостна и едва ли ще прояви разбиране към потрошените му крайници. Я, по добре да не скача.
- Абе, мой човек...ама ти голяма беля си напра'ил. Наводнил си май и съседите...Сега как ш'съ опра'яш... не знам. Познаваш ли ги?Кой е отдолу?
- Аз...
- Ти?... – Рошко избухна в грамогласен смях.
Анди стоеше виновно, въртеше неловко френския ключ в ръцете си и се чудеше накъде да гледа.
- Леле, леле... ама па к'ъв инструмент вадиииш...- Рошко се ухили щастливо.-
Я да видиме сега...
Той пристъпи към Анди, дръпна от ръцете му френския ключ, пристъпи към течащата тръба и с едно рязко завъртане спря теча.Сръчно уви няколко парцала около мястото и победоносно го изгледа.
- Занаят е т'ва братче... Не е проста работа...
- Така е – тихо промърмори Анди.- Ако може... да Ви помоля нещо...
Идваше му да се завре под килима.
- К'во? Да не казвам на жена ти ли?...- смехът му прокънтя из целия апартамент.
- Да... и да ми помогнете да си отворя вратата, защото ключът ми остана вътре.
- Ха, ха ,ха...ма много си бързал ти, бе... Да не си от "Бърза помощ"?
- Не.
- Айде, ела да видиме...
Рошко решително тръгна напред, Анди се потътри след него.Наистина бяха странна картина – двама полуголи мъже, един след друг рано сутринта между етажите.Анди се молеше наум някой да не ги срещне.
Само след няколко минути вратата беше отворена и той, докато благодареше на Господ за края на така създалата се криза си сипваше едно малко питие.
Погледна часовника. Часът беше 9 сутринта.Погледна и питието.
"Толкова рано?...- помисли си той – Мооооже!"

 

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]