Любов ученическа - любов платоническа

А беше време социалистическо

0158305.0

Normal_prose

Народът живееше еднакво бедно, нямаше частна собственост. Трудещите се работеха кой на полето, кой в заводите. Чакахме светлия комунизъм, при който щяхме  да работим "всеки според възможностите си, а да получаваме според потребностите си". Хубава утопия, но все пак утопия!

Годината беше 1974. Виолета не издържа  двата приемни изпита за Руската гимназия в Пловдив - не й стигнаха знанията, получени из селата в Кърджалийско, където учеше наред с турчетата. За щастие, в Хасково приемаха по документи и ето я - на едномесечен подготвителен курс за обладяване основите на езика на Пушкин и Гогол. Плахо пристъпи тя училищния праг, мислейки че ще е на последните места по успех сред по-оперените градски деца. Оказа се, че няма място за безпокойство, защото в курса бяха събрани момчета и момичета от села и малки градове със сходни на нейните чувства и мисли.

Погледът на Виолета бе привлечен от снажно момче с кафяви, пронизващи сърцето й очи. На лицето му грееше лъчезарна усмивка. Чупливата си коса Виолин решеше нагоре, като по този начин челото му оставаше открито. Задачите по математика му се удаваха, още повече че той вече беше ги минавал веднъж. От любов към руския език се бе решил да повтори осми клас - в гимназията обучението започваше от седми. 

Виолета, бидейки ученичка в Кърджалийско, беше овладяла турския език на разговорно ниво, но също можеше да чете и пише - влизаше в часовете по турски език. Нали всеки език е богатство?! Не й бяха новост и падежите, които предстоеше да усвоява по руски език.

Четири прекрасни ученически години литнаха неусетно, макар че докато бяха в учебните стаи и трепереха всеки час кого ще изпитат, не мислеха така. Брояха всеки ден до идването на празниците и ваканциите. На училищните забави Виолин беше огранизатор, а Виолета тръпнеше в очакване дали той ще я покани на танц. Макар и рядко, това се случваше и тя се чувстваше на седмото небе от щастие.

Тази влюбеност на Виолета не остана незабелязана  от класа. Виолин, вероятно, също се е досещал за нея. Един ден бе решил да се пробва да я целуне, но получил шамар като отговор - в тия времена не се толерираше ученическата любов. Младежите трябваше да учат, за да сполучат. Пък  беше разпространена и друга социалистическа мъдрост - "Учи, мама, за да не работиш!"

Бащата на Виолета, вярващ в идеите на социализма, беше й донесъл списание със статия, в която се описваше случай с девойка, поканена на рождения ден на приятеля й. На празника бива опозорена не само от приятеля си, но и от другите присъстващи момчета. Тя се хвърля от прозореца на апартамента и загива, не видяла нищо от живота, който й престоял.

Тази случка трябваше да служи на Виолета като обеца на ухото - да си опича акъла да не последва съдбата на момичето.

Е, не се случи! Виолета не смееше да излиза с момче - нали можеше то да пожелае да я целуне, не дай си боже да я пожелае... Как ще се оправи в такава ситуация? Обецата й висеше и й напомняше за бащиния съвет. Грееше я платоническата любов, която таеше към Виолин. През ваканциите му пишеше писма с най-невинно съдържание - как си, какво правиш, четеш ли книгите от списъка по руска и българска литература. Със затаен дъх очакваше отговорите - да прочете какво се случва около Виолин, да зърне онзи красив момчешки почерк... Писмата му съхранява до ден днешен като доказателство, че онази наивната и красива ученическа любов я е имало.

Минават ученическите години. Всеки поема своя път в живота - Виолета е студентка руска филология, а Виолин войник. За щастие, разстоянието, което ги дели не е голямо. По дълга на службата Виолин пристига в селото на Виолета. Отбива се да я види. 

Баща й, моралистът, напива Виолин с домашно вино и тя го съпровожда до казармата през житата за по-пряко, нали трябва да се прибере навреме. Служба е това - не е шега работа. Тук на подпийналия Виолин му се прищява  да опита момините сокове на Виолета. Но не би - тя знае, че съдбата на опозореното момиче е незавидна. Колкото и да й се иска да му се отдаде, не си го позволява - отбива плътските му атаки с хитрина и достойнство. 

Така е трябвало да се случи. Иначе  биха последвали попарени девичи очаквания. Несподелената любов топли, но и изгаря. Въглените й парят цял живот не се ли разгори другата, истинската - споделената.


Създадена на 08.11.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари