club50plus.bg

Привечер е. Ръми нахален дъжд, преминаващ в бръснещ сняг. Пенсионираната учителка Ралчева стърчи пред блестящата стъклена витрина на офис в центъра на провинциален град и зяпа с полуотворена уста явлението пред себе си. В главата и препускат луди мечти, пъплят и се прескачат в побелялата й глава, без да може да ги обуздае да и спре лудия им бяг. "Леле, поне за час искам да съм на мястото на онази млада дама, която си обикаля бюрата в офиса отсреща. Да бъда в нейния чудесен тоалет! С нейната перфектна прическа, маникюр. Ръцете й отрупани със златни пръстени и елегантни гривни, врата й обикаля изящна тънка огърлица, сполучливо подбран аксесоар към костюма й, който ясно се вижда под престилката й. Заплатата й сигурно е пет пъти повече от моята пенсия, дето ми я подхвърлиха за 35 години учителски стаж... А тя си работи ли, работи спокойно отсреща, без напрежение и без финансови притеснения. Слуша си музика, полюлява ръце в такт с музиката и си се забавлява работейки ... Същинска идилия! Е, нямах нейния късмет аз, нямаааах..!
Младата чистачка от "Югоизточна-Северозападна Централна банка" прибра прахосмукачката и потъна навътре в блестящия офис, без да разбере, че отвън я наблюдават и че мечтаят да са нейното място.
А старата учителка Ралчева въздъхва тежко и бавно се отдалечава от мечтите към реалността на боксониерата в края на града. Прибрала дълбоко в душата си илюзиите на своите модерни времена.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен автор