club50plus.bg

АЛЧНИЯТ РАЗБОЙНИК

Генка Богданова

Заспаха вече мама ,татко

след  тежкия работен ден.

Защо не спиш, детенце сладко?

Ела и се гушни при мен!

Аз зная  приказки вълшебни

и всичките за теб са те .

Поуки - чудеса неземни , за

теб събрах във тях, дете.

 

 Алчен, подъл и страхлив,

в замък зад плета  бодлив,

сам живял разбойник страшен.

От разбойникът наплашен

всеки тръпнел във нощта.

Ниско свеждали глава

бедните селяци там.

Той не знаел жал и срам.

Грабел де, когото свари.

Криели се, млади, стари.

Плачели от глад децата.

Мъка тровела сърцата.

Сълзи ронели жените

и не пеели момите…

Но един ден друмник странен,

спрял в селото в утро ранно.

Вслушал се в звъна камбанен,

после слязъл на мегдана.

Идвал нейде от далеч

и не носел лък и меч.

Имал той от Бога дар –

от кавала дървен, стар

чудни звуци той отронвал,

с песни той страха  прогонвал.

Гледал – селото немее,

никой весело не пее.

За прозорците смрачени

виждал хора наплашени.

Нито радост, нито смях,

като че за някой грях

селяните плащат тежко

с мъка и със страх човешки.

Крият се мъже корави,

крият се младежи здрави,

дядовците белобради...

Странникът кавал извадил,

тръгнал с песен из селото.

С песен викал той Доброто,

с песен и Страха прокуждал ,

и надеждата събуждал.

Свирел, пеел, че юнакът

скрит неволята не чака.

В името на чест и слава

в боя Злото побеждава....

Скочили окуражени

всичките момци засмени.

Някой с пушка, друг с въже -

куп засрамени мъже

след Свиреца в стегнат строй

смело тръгнали на бой.

А разбойникът крадлив

се оказал и страхлив.

Плюл си бързо на петите

и избягал чак в горите.

Спирам приказката тука.

Взе ли си, дете, поука?

 

Смело, умно  ти бъди!

Пред заплахи и беди

никога   глава не свеждай!

Битка със страха повеждай

и помни, че смелостта

побеждава подлостта!