Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12179
5.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В окото на торнадото

Не чакван отпуск от цели три седмици. Хана не знаеше какво да прави с това безкрайно много свободно време. Без ангажименти, без планове, без будилник. Не беше свикнала на бездействие и лудна. Кръстосваше апартамента като току-що затворен див тигър. Не й се излизаше, не искаше да вижда никoй. Нe можеше да ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10127
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Дълбок е кладенецът на душата

Да беше се научил дядо Господ Сигурно вече има перде от облаци върху очите си и се нуждае от светкавична операция. Сега си играе с фигурки от восък - от изгорелите свещи на душите, прави топчета от звезди и ги хвърля... Господи, ослушай се, поспри за миг и взри се пак във мравешката менажерия. Душите ни се ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9600
5.0

Thumb_vihren_mihailov

Въглен в пепелта на нощите ми

Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми; моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9189
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9734
0.0

Thumb_virginia_black

Дъжд

Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9300
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Когато светът се разплиска

Едно дете стъпва на пръсти, за да не събуди вълните... Сложи пръст на устните на вятъра и той се скри в раковина. С ризка от роса и нозе от слънце то се завъртя в танца на чайките... Ще повярват ли вълните, че е птица или ще шепнат завистливо: каква щастлива песъчинка... Здравей, художнико! Господ ти е ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9093
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10070
0.0

Thumb_articles

Подарък за Дарко от Живодар Душков

Както всяка година, така и тази, към Лапландия полетяха милиони писма. Едно от тях бе от Дарко. По-точно от „Ж. Д. Х. – Пловдив, България, Европа", защото Дядо Коледа трябва да се знае пълния адрес на детето, написало му писмо, за да приготви подаръка и да го отнесе в коледната нощ. И понеже децата по земята са ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8384
0.0

Thumb_sam_1420

Куршум от любов

Елица трепереше цялата.Треската от тялото пулсираше в тялото и.Дано тази нощ я остави да спи.Дано не я тормози.Не смееше да изключи телефона,защото знаеше от опит,че това нямаше да помогне,а само да стане още по-лошо.Въпреки,че от това по-лошо едва ли имаше накъде...Знаеше.Опитваше се да мисли за нещо ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
26320
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Вълчиците

Те бяха различни. Твърде различни една от друга. Но като група, рязко се различаваха от другите. Всяка поотделно имаше много приятели. И си имаше своето обаяние, неподправен и необясним чар, който привързваше с невидимите нишки на доверието и съпричастието. На всяка една от тях може да се сподели и най-страшната ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9134
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Безвремие спряло времето

А всичко е в очите ти и шепот, и свян, и огън, и срам, и късчета нежна печал. Спотаени и силни като тръпнеща жар, крехки като морска пяна, чисти като тишината, омагьосващи и меки като горски мъх, разтревожени и вещаещи като луната, добри като неродена душа. И когато ги боли в утробата им стене дете, и когато ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9694
0.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса от Мария Иванова 13 г.

Сутринта, на Коледа, Ейми се събуди много рано. Тя се зарадва на снега, който беше затрупал всичко навън, и си помисли за децата, които нямат родители и не знаят, че има такъв празник като Коледа. Ейми реши да ги посети и започна да им приготвя сладки, кейк и ябълков сироп. В 10 часа щеше да отиде да им ги занесе. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7146
0.0

Thumb_articles

По Коледа от Любомира Чавдарова

Киселите краставички пристигнаха ненадейно в една октомврийска сутрин. Градецът беше мъничък – почти селце. Магазинът, който ги приюти, отиваше на всичко наоколо – миниатюрно, натурално, простичко. Магазинерът се зачуди защо доставчикът му донесе само един буркан кисели краставички от фирма „Слънчев ден", но ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
6790
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10408
0.0

Thumb_articles

Любов от Пепа Божилова

На петнайсет години всяко момиче наднича – да види на кого да подари любов... На двайсет години всяко момиче в детските колички наднича И иска да види как изглеждаш любов! Дори на сто години през многото диоптри пак тъй очите надничат – още ли те има любов? Това е написал баща ми за любовта, но много ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7560
0.0

Thumb_tales

Сляпата принцеса и музикантът

Далече - през девет царства, та в десетото, във замък сред гъсти и мрачни гори, живеела скрита от всички принцесата - онази, със двете незрящи очи... За тази принцеса, наричана Сляпата, не идвали сватове, нито жених, не молели рицари с обич ръката й, не давали балове в замъка тих. Веднъж, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17006
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11786
0.0

Thumb_valeri_stankov

Тревичка в топлата ти шепа

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи – кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи, нехае за тихия залез в плешивото мое небе – посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе, земята под мене ли пари – или се въззех в небеса, и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа – аз пея – за ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12198
0.0

Thumb_articles

Да паднеш в снега с любимия

Тази зима бе определено най-лошата в живота ми. Преди не бях усещала такъв студ и със сигурност не бях виждала толкова много сняг. И въпреки всичко се радвах на този студен период, защото бях с човека в когото бях влюбена. Вървяхме по затрупаните със сняг улици хванати ръка за ръка. Отстрани погледнати, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9314
0.0

Thumb_dsc00495

Орехи

Пред кабинета на д-р Петрушева се беше извила опашака от пациенти – и по-млади, и по-възрастни. Всички безропотно чакаха реда си, защото знаеха, че така или иначе ще бъдат прегледани от докторката – тя си беше такава – внимателна и отзивчива. А и много добър кардиолог – един от най-добрите. Затова всички я ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
18996
0.0

Thumb_kristina

Живот между две епохи

Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9673
0.0

Thumb_yuliana

Не в риалити, а в реалности

Какво е истина? – Пресечна точка на две различни гледни точки. Разделителна линия. Изгодна позиция. Защото ИСТИНАТА това е да те боли, ако се цели във теб. Но ИСТИНАТА това е да стреляш и ти, ако бъдеш за миг ти съдник. Истината е, сякаш, разменна монета с ези и тура – винаги има губещ в играта. Истината не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8934
0.0

Thumb_dsc06143

Приказка! Всички изживяхме една приказка! от Антоанета Мишева

Първо дойдоха трите орисници – да орисат новороденото. Видя ги стопанката на къщата и ги покани да останат на вечеря-беше Бъдни вечер! Появиха се най-малките палавници на къщата и постлаха слама под трапезата – да са плодни дръвчетата. Девойките донесоха постните ястия – сармички, жито, мед, орехи, плодове, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8400
0.0

Thumb_elena

Негово Величество Порасналият

Малкият ми син като всяко дете на две години и половина се чувстваше много голям. Един ден по някаква странна за мен причина вместо да отпие от млякото си, той грабна чашата я изсипа на пода. След това самодоволно започна да се смее като гледаше тържествуващо ту мен, ту излятото на пода. Смаяно го наблюдавах, ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8351
0.0

Thumb_valentina_kostova

Баба Нина

Малката Аля, потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца.Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща.Сякаш и се усмихваше и казваше: /Хей, момиченце сънливо, погледни навън света, вече пее всичко живо, и пчелички, и цветя!/ Слезе от леглото и изтрополи с боси крачета до ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10445
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - трета част

Разходката из замъка и великолепната му градина беше изключителна. Филип откриваше този нов свят. Иза деликатно и много умело го въведе в него. Когато преминаха през голямата порта, зазвуча нежната музика на Щраус. Многоцветните алеи, красивият фонтан, заобиколен от приказни фигури, разпръскващ приятна ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8835
0.0