Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12177
5.0

Thumb_denica_peeva

„В действие”

В Държавния арбитраж (когато го имаше преди демократичните промени) един ден се получи искова молба от юрисконсулта на Аграрно промишлен комплекс, с която предявяваха иск за развалянето на покупка на елитен бик, закупен от Селекционен център. Хубав, расов бик със звучното име Павлин. Но с един голям недостатък ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8322
0.0

Thumb_articles

С надежда за коледна магия от Донка Димитрова

...каквото и да ставаше имаше едно сигурно място, където тя намираше пристан след всички бури. В семейството нещата изобщо не вървяха, дори бяха ужасяващо драматични след всеки скандал и полицейско присъствие. Приятелите й не можеха по никакъв начин да помогнат, съседите бяха вдигнали ръце от ситуацията и вече ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7278
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
25014
0.0

Thumb_tales

Моята приказка

    Алармата на телефона ми звъни в 7:00 часа. Аз скачам от леглото и осъзнавам, че днес е поредният ден, който не може да бъде помрачен. Така е от преди осем месеца, когато срещнах НЕГО!     Всеки би се съгласил с мен, че за любовта едно и също мнение няма. За едни тя е стихия, за други дълбока мъка, за трети ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
16439
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Донка Димитрова

Кика се събуди от кристалната снежинка паднала на влажното й носле. Без да помръдва огледа пустия двор наоколо, след което свря муцунка в малките топли телца покрай нея. Те спяха сгушени едно в друго и с муцунки между лапичките. Бяха още малки и беззащитни, зимата тепърва постилаше навред бялата си топлина, а зли ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7110
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Полудели друми

Не чакай да те срещна с пълни менци, по изгрев слънце, боса във росата и да отворя дървени кепенци – чевръсто да премитам пред вратата. И песен кръшна няма да провикна (не че не искам, но фалшиво пея) и зад дувари няма да примигвам – поруменяла няма да немея. Не съм мома от приказки изпята, такава съм – ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10836
0.0

Thumb_articles

Най – незабравимият коледен дар от Кристина Кирилова

Привечер. Или по-точно 16 часа на 22 декември. Годината не е от значение. Отвън се заформяше бяла приказка. Въпреки че се стелеха рядко и бяха съвсем миниатюрни, снежинките упорито покриваха с белотата си сивия пейзаж на оголените без листа дървеса и осиротялата без цветя и растения земя. Увлечени в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8180
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Съществуване в новия социум

Непрекъснато ми се иска Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости, да обсъждам единствено умни неща, но второ, че няма кой да ме слуша и първо, че всичко май казали Платон и Кант. Обаче не мога да млъкна от технологии – такива адски блага ни натресоха, че няма измъкване и денонощно коментираме, чатим ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10052
0.0

Thumb_sam_1420

Безпътна душа

Борето вървеше,вървеше,вървеше...След вече толкова години неговата прегърбена походка не привличаше вниманието на жителите на красивия южен град.Той беше неделима част от улиците,от пейките,от студа и жегата,от дребните души на 21 век... Един от местните бизнесмени,опазил чистотата на сърцето си и добротата ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9606
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Оцелявам в хаоса

Боклуците зимни разчиствам, Стаявали се под килим от сняг. И нова страница прелиствам, завъртам се във кръговрата пак. Защо се появи такава смет? Прилежно в торби я събирам. И мисля си даже, че имам късмет – пролетната свежест провокирам. Слънцето в очите ми блести. Стопи тревогите познати. Луди мисли умът ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10939
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Деница Пеева

Какво е любовта и многолика ли е тя? Безкрайно много определения и истини има описани в дебели и тънки томове и всеки има своята истина за нея. Но като е толкова многолика, какво всъщност търсим? От всички истини Библията съдържа най-изумителната и прекрасна истина, изразена с три думи: – „Бог е ЛЮБОВ". ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8341
0.0

Thumb_denica_peeva

Дърво – Чудо

В моя край не растат смокини. Първо – защото е безводен и летата са сухи и горещи и второ – зимите са студени и продължителни, а виелиците затрупват всичко – няма път, няма пъртина. За първи път видях смокиня, когато бях в шести клас и лятото заминах на пионерски лагер в Созопол. Всяка сутрин под строй ни ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9459
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Кристина 17г.

Тази нощ отново настъпи датата. Допряла съм устни до прозореца, от въздишки замъглявам гледката на побелелия град от снежеца. Гледам съседните сгради и се питам, светлинките проблясват в тъмнината, празнични украси и подаръци ли искам и изведнъж виждам нещо в далечината. Това е звезда – самотна, но ярка, в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
5549
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8690
0.0

Thumb_ilia_mihailov

Кабо да Рока

Стоях десетина минути безмълвен на скалистия бряг край най-западната точка на атлантическото крайбрежие и следвах с поглед бавно оттеглящата се вода. После слязох. Подвластен на трудно обяснимо желание, ей така, както си бях с обувките, поех по океанското дъно. Метър, два, десет, сто... Този материал е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8104
0.0

Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8484
0.0

Thumb_cvete

Две стъпки

Очакване за светлина пробуди моите завеси. Под камъка изби трева и те потърси. Но къде си?   Запомних: под дървета – смях – една търкулната надежда, на прага ми – две стъпки. В тях дъждът косите си изцежда... Очакване за светлина разкъса тънките завеси. При слънцето на гости бях. За тебе питах. Но къде ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9270
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9735
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8087
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8158
0.0

Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8218
0.0

Thumb_petar_penchev

Младост

На село моят дом е моята планета във чийто двор любов цъфти както всички плодови дървета, където спиш под сенките напролет ти. Тук не действа земното притегляне щом летя от щастие със теб. Оттук към други светове потеглям, когато се превъплащавам във поет. Превръща се вълшебството в движение, когато ме ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8178
0.0

Thumb_articles

Любовта не е лудост

Най-лесното нещо е да си опише любовта. Най-трудното нещо е да се опише любовта. Днес думите идват в повече, утре – не стигат! Вчера любовта ми донесе кошница с усмивки, днес – никаква я няма. Тя не живее според правилата ми. Затова я обичам! Тя не търпи ограничения. Затова ми е скъпа! Любовта идва и си отива – тя ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9209
0.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9470
0.0