Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12177
5.0

Thumb_lora_kekevska

Другият

- Мммм..., мамка му! По дяволите! – сложи „Картие" – то на ръката си и скочи от леглото. Беше вече седем и закъсняваше за извънредното заседание на Управителния съвет на фирмата. - Какво има, скъпи? – Мая протегна сънено ръка и погали само празната възглавница. А той погали дългата й черна коса, скриваща ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8726
0.0

Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9747
0.0

Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8533
0.0

Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8484
0.0

Thumb_hristina_machikian

Обичал ли си някога така

Тя не идва полека, срамежлива и кротка, носи в себе си екоти, има нокти на котка. Тя е много суетна – ходи, сякаш танцува, а в очите й цветни сто горгони пируват. Тя прецежда през мигли, не задава въпроси, има време за никъде, няма време за после. Тя е толкова истинска, че дори закъсняла безпардонно се киска ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
12032
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10672
0.0

Thumb_articles

Бъдни вечер от Христинка Нечева

В предколедната вечер — наречена е Бъдна, сънят избяга — знае, че трябва да съм будна. Че искам в миг вълшебен в ръка звезда да хвана. Че пътят на човека е тайна, но неразгадана едва ли ще остане... Защото идва вече най-светлото видение. Христос роди се, хора, срещнете Го в смирение... И химни напишете, и с четка ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8302
0.0

Thumb_nina_doncheva

Мечти и молитви

Луната пак слезе в моята стая и тихо донесе лунни петна. Всички ли спят? А аз мечтая! Мечтата е начало на истини в съня. И в топлата вечер южният вятър погали косите ми с нежна ръка. Той е при мен, при мен е и луната не искам да сънувам, не искам и да спя. Луната пак слезе в моята стая и мракът уплашен ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9715
0.0

Thumb_articles

Железопътен спомен

Пътувах аз с колата стара покрай счупената ЖП гара и в ума ми се въртеше песен изпълнена отдавна с глас чудесен. Та тази песен чудновата дълбоко бръкна ми в душата и в миг усетих тръпка стара затуй паркирах до довара. Бях сам, а нежния гласец звънтеше в мен като звънец и в кратък миг, от чудо озарен образ ...

Вижте още >>


преди около 7 години
27557
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - втора част

Той отиде десет минути по-рано. Почти се скри зад един ъгъл, за да наблюдава улицата. „Не мога да си позволя да седна на една маса, ако не изглежда добре облечена! Близо до банката съм! Я, колко народ е наизлязъл след дъжда. Ще ме види някой и после ще ми се подиграват! Глупак! Остави се да попаднеш в собственият ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9260
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Въглен в дома на слънцето

Вървя по следите на дъжда. Кални струи се стичат и чертаят светла пътека. Стъпвам бавно по нея и усещам как полека до мен достига суховея. Докоснах го, а той се киска. Облиза пътеката влажна. В минутата, в която я поиска, разбра, че е истински важна. Така пътеката изсъхна. Стопи се светлият й чар. А ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8505
0.0

Thumb_heart

Човече, нямаш ли сърце?

Село Еникьово не беше много голямо. Живееха около 200 души на различна възраст. Младите се бяха пръснали по света, за да търсят късмета си, който както може. Малко хора се задържаха в селото. Един от тях беше чичо Владо. Той беше сред кореняците в него. В бащиния му дом се бяха родили децата му, отраснаха там, в ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
17589
0.0

Thumb_tales

Приказка за лека нощ

Имало едно време един рицар с броня. Той живеел в горната земя. Далеч, далеч на край света, до една голяма река. Бил хубав, силен, смел, с голямо рицарско сърце, което пазел скрито зад своята си желязна броня. Той не бил от най-приказливите рицари. Сам казвал, че бил студен и скучен, а не като онези другите ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17782
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Коя е тя

Тя обичаше да пътува. Целият й съзнатален живот бе едно безкрайно пътешествие, без отправна точка или крайна цел. Затова бе създадена, затова живееше и съществуваше. Сякаш бе родена там, на прашния път, където започна нейното странстване из обетованата земя. Нямаше по-красиво нещо на света от тази плодородна ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9084
0.0

Thumb_articles

Коледно от Йорданка Господинова

Тази вечер Господ се смили, прати ми най-светлото причастие. Бяла тишина навън вали – тя е знак за чудо и за щастие. Сякаш всички минали вини се стопиха с първите снежинки. Пак съм жива в твоите очи и протягам длани да те стигна. Две сълзи в очите ти горят... Само с тях животът е възможен. За да бъда с теб на ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12673
0.0

Thumb_albena

Ъгълът на кръстопътя

Десет часа четиридесет и три минути. Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади ѝ се. Дванайсет  и пет минути Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне. Един и петнадесет минути Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9072
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Мъжът от южната планина

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8840
0.0

Thumb_articles

Очите ми от Петър Пенчев

Очите ми са две врати отворени със две пътеки, водещи към неизвестното. Едната води към света ми илюзорен, по другата ме чака много интересно: Там, веднага с твоите очи се срещам. Там, дъхът ти като пламък ме изгаря. Там чувствам как сърцето ти горещо врати за чувствата любовни ни отваря. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8245
0.0

Thumb_articles

Сняг и портокали от Христина Борисова

Зимата не е неделя, но е тиха. Оцветява въздуха, въздъхна... и на чая ми постави дълъг бял калпак. По пазара като мина портокаловите пирамиди не събори, но остана във очите й оранжев цвят. Ароматно закръжи, измина колкото са паралели по кората, на мига разтвори лотос, маргарита /който както го разбира/ да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7867
0.0

Thumb_articles

Любовта не е лудост

Най-лесното нещо е да си опише любовта. Най-трудното нещо е да се опише любовта. Днес думите идват в повече, утре – не стигат! Вчера любовта ми донесе кошница с усмивки, днес – никаква я няма. Тя не живее според правилата ми. Затова я обичам! Тя не търпи ограничения. Затова ми е скъпа! Любовта идва и си отива – тя ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9209
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Зорница Христова

За мен Коледна магия са усмивките на моите близки и приятели, Коледна магия са сбъдването на мечтите и желанията на хората. Коледа е най-светлия християнски празник. Коледната магия ни кара да бъдем по-добри, макар и само за месец. Хубаво е да бъдем добри през цялата година. На Коледа стават чудеса, това е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7282
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Писмо до дядо Коледа

Скъпи,дядо Коледа или както там се наричаш, пише ти едно пораснало дете, което сигурно много обичаш. Аз ти пиша от далече, от България, от моето селце, но стига толкоз, идвай вече, вълнува се моето сърце. Че подарък чакам да получа, много хубав и голям, но от тебе да го търся, мене малко ме е срам. Затова с ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9246
0.0

Thumb_denica_peeva

Неуспешен лов

Ловната дружинка на селото ни не може да се похвали кой знае с какъв улов. Затова ловците освен да се шегуват, че са изпуснали глиган като слон или пък аха-аха да гръмнат сръндак с рога като клонаци, са доволни и на зайци, яребици и пъдпъдъци. Докато един ден не се случи нещо,което дълго караше съселяните им ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8771
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Деница Пеева

Какво е любовта и многолика ли е тя? Безкрайно много определения и истини има описани в дебели и тънки томове и всеки има своята истина за нея. Но като е толкова многолика, какво всъщност търсим? От всички истини Библията съдържа най-изумителната и прекрасна истина, изразена с три думи: – „Бог е ЛЮБОВ". ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8341
0.0

Thumb_tales

Мъдростта на Тъгата

Мили малки и по-пораснали деца...:) , Много от вас се страхуват от тъмното. Когато слънцето се скрие и вие легнете в меките си легла, преди Сънчо да е напръскал очичките ви със сладко лепкаво млечице, тогава Тъмното се настанява в стаите ви и на вас ви се струва, че във всеки ъгъл се появяват причудливи и страшни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17308
0.0

Thumb_articles

Къде си, Любов?

Иван я забеляза между стелажите на супермаркета. Хубава, зряла жена! Около тридесет и пет годишна, стройна, с изящни крака, щръкнали предизвикателно гърди, с красиво, нежно лице – оживяла икона, с буйна кестенява коса, вързана на кок. Леко приведена над количката, прилича на опъната тетива, която всеки момент ще ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8683
0.0

Thumb_articles

Архив от любов

И се разнесе прах по пръстите ми. Прах от архивите на любовта. Кожата ми настръхна, а наоколо замириса на любов. В слънчевите лъчи се отразяваха усмивки от миналото, а мирисът на любов и усетът за по – добър живот превзе и тази минута, която часовникът отброя. Часовник, който млъкна, когато разбра, че затворих ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8124
0.0

Thumb_miminka

Любовта е сила вечна

Снежинките нежно падаха по меката земя. Обгръщаха всичко в приказна белота. Навън бе тихо и спокойно. Някак приканващо към сън. Какво се случваше ли? Коледната магия бе завладяла малкото градче. Кипеше трескава подготовка за предстоящите празници. Хора с усмивки на лица се разхождаха из улиците, забързани с ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9192
0.0