Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12180
5.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9478
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - пета последна част

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9559
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Кладенци на звуци

Тя беше обикновено момиче. Само дето умееше да чува тишината. Дали тази ѝ способност я плашеше? Не! Но я принуждаваше да страни от хората и да попада с часове в свой собствен свят. Свят на багри, облечени в звуци; на светлина, пееща за истини и красота; на болка, режеща с крясъци; на обич, примамваща гальовно... ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9560
0.0

Thumb_image038

Да приседна на края на лятото

Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза. Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9565
0.0

Thumb_valeri_stankov

За тая болка още няма цяр

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9567
0.0

Thumb_articles

Стихотворение за любовта

Въгленче в жарава Защо ли минали обиди и ден,и нощ безспирно нищя, тя, ревността е какавида, сърцето стяга със кълчища?! Защо ли сините стрелички зениците ти в мене впиха, изстреляха омая всички и като вино ме опиха?! Защо ли сутрин те събуждам с най-преданата си усмивка и всеки твой каприз и нужда аз ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9594
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Дълбок е кладенецът на душата

Да беше се научил дядо Господ Сигурно вече има перде от облаци върху очите си и се нуждае от светкавична операция. Сега си играе с фигурки от восък - от изгорелите свещи на душите, прави топчета от звезди и ги хвърля... Господи, ослушай се, поспри за миг и взри се пак във мравешката менажерия. Душите ни се ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9603
5.0

Thumb_dsc01222

Нещо не е наред

С изискан поклон сервитьорката подаде менюто и почтително - на метър в страни, зачака. Приглушеният шепот и отразените възклицания от салона накараха Михаил да се отпусне. В кожената папка бяха изброени десетки ястия, които още не бе опитвал, а докато се двоумеше с какво да започне, някой се настани насреща му. - ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9604
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9605
0.0

Thumb_sam_1420

Безпътна душа

Борето вървеше,вървеше,вървеше...След вече толкова години неговата прегърбена походка не привличаше вниманието на жителите на красивия южен град.Той беше неделима част от улиците,от пейките,от студа и жегата,от дребните души на 21 век... Един от местните бизнесмени,опазил чистотата на сърцето си и добротата ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9612
0.0

Thumb_dsc01222

Търговецът с печален образ

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9618
0.0

Thumb_katyaslavova2

Следата

Малкото сбутано кафе до хотел „Плиска" приюти тяхната спонтанна симпатия. Тя не помни как точно започнаха разговора. Беше нещо за цигарите – за вечно отлаганото намерение на пушача да се избави от този вреден навик. После заговориха за поезия. Странни и интересни бяха разсъжденията му. Пишел. Не печатал. ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9622
0.0

Thumb_albena

Цената

Мамо, мамо, мамо... и да знаеш, страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика и-и-и – дъщеря ѝ звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга – и, знаеш ли, знаеш ли... ох, мамо, трябваше да си тук, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9628
0.0

Thumb_articles

Бездомна Коледа от Розалина Ружина

Снегът свари България неподготвена. И ето Бездомната Коледа седи сама пред телевизора в двустайния си апартамент и гледа поредните трагични новини. Косите ѝ са бели. Красиво бели! Запазили този чист цвят от неразумно цъфналата пролет. Добили леко синкавия цвят на морето и небето през лятото. И напълно побелели ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9633
5.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9657
0.0

Thumb_kristina

Живот между две епохи

Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9675
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Безвремие спряло времето

А всичко е в очите ти и шепот, и свян, и огън, и срам, и късчета нежна печал. Спотаени и силни като тръпнеща жар, крехки като морска пяна, чисти като тишината, омагьосващи и меки като горски мъх, разтревожени и вещаещи като луната, добри като неродена душа. И когато ги боли в утробата им стене дете, и когато ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9698
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9707
0.0

Thumb_nina_doncheva

Мечти и молитви

Луната пак слезе в моята стая и тихо донесе лунни петна. Всички ли спят? А аз мечтая! Мечтата е начало на истини в съня. И в топлата вечер южният вятър погали косите ми с нежна ръка. Той е при мен, при мен е и луната не искам да сънувам, не искам и да спя. Луната пак слезе в моята стая и мракът уплашен ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9720
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9727
0.0

Thumb_denica_peeva

Делнична поезия

Свалих си грима от заучени фрази, на лустрото маската снех и си помислих – „Бог да ме пази, такава ще бъда от днес". На лицемера показах вратата, лъжеца посрещнах със смях. Яростно спрях на крадеца ръката, дадох на бедния хляб. Но лицемера капан ми заложи, верния път лъжеца ми скри. Сънят ми открадна ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9727
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9735
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9740
0.0

Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9751
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бързотечно

Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде месечния цикъл, да се хвалим, че вече сме се целували и разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не толкова ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9762
0.0

Thumb_albena

Слънчогледи за Пепеляшка

Мъжът отсреща я фиксира. Чувства погледа му като лепкава слуз и леко потръпва. Ново, непознато усещане, странно. Усмихва се,след което отпива бавно от чашата и баавно облизва горната си устна. Подсъзнателно усеща как мъжът отсреща се напряга, дори вижда как една вена отляво на врата му започва да пулсира. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9815
0.0

Thumb_articles

Коледна молитва от Тоня Борисова

Коледа е! Благодат вали, но дали в душите става бяло? В тая нощ Иисус се е родил и Звезда-Спасение огряла: да прогони мрака на греха, и човеците да стори братя; милостта на Прошка-Светлина да познаят с Доброта в сърцата! Да изчезнат болки и беди, кървава жестокост и омрази... Тази нощ Иисус над всички бди и с ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9833
0.0

Thumb_g._mixalkov

Хлябът

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9887
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9897
0.0