Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12179
5.0

Thumb_albena

Ухание на узряла есен

Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8505
0.0

Thumb_snimkahris

Зъболекарите също плачат

Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет. - Влизай, влизай! – чу звънкия глас на медицинската сестра. Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба на завода и хората я имаха за ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9917
0.0

Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9062
0.0

Thumb_articles

Любовта в моя живот

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце – поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от миналото. Просто ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9070
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Изповед на малкия човек

Черният ми дроб – уголемен, белият ми – безразсъдно черен. Нощите ми станали са ден, а денят ми – грошче е мизерно...   Днешен господин съм – бивш другар, всъщност – никой, казано накратко. Камъкът – в пълнежа на дувара, стотна дупка на кавала, братко! Анонимен, своя си живот, средностатистичен, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10455
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Смехотворението, което избрахте

В Института за чуждестранни студенти – София, имаше неписана забрана за употребата на две думи: негър и маймуна. Когато преподавах там български език (1980-1984 г.), ИЧС се наричаше „Г. А. Насър" и в него чуждестранните студенти изучаваха една учебна година български език, за да могат след това да продължат в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10428
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Маргарита Дикова

Декември настъпи и доведе със себе си края на 2011 г. Улиците пустеят, студът обгръща градове и села. Навсякъде започват приготовления за дългоочакваните празници. Хората правят планове, къде да прекарат почивните дни, пишат дълги списъци със задачи и отделят средства (колкото и да е трудно в наши дни), за да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7253
0.0

Thumb_almanah

Пърленцето

Живяло някога малко момиченце - Ети. В една бяла снежна сутрин то пристигнало на гости на баба и дядо на село. Зарадвана, бабата го завела до обора, откъдето се чували нежните гласчета на новородените агънца, и му дала да си гушне най-малкото от тях. Било беличко, мекичко, пухкаво. После го завела на поляната ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9127
0.0

Thumb_articles

Любовта, любовта, ах тя…

Иван Петров си имаше любовница – Маца. Тя не беше нито по-млада, нито по-красива, нито по-умна от жена му Муца. Запознаха се преди шест години в кварталния супермаркет. Тя работеше като магазинерка там, а него по една случайност го беше изпратила жена му да купи хляб и колбаси. Харесаха се от първия поглед. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7766
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Бряг на времето

От тестето на тоя живот ми се падаха всякакви карти. Но не станах добър на белот и не цаках, когато потрябва. А дори да ми беше и цел, кьорав карти нали не играе... Всеки гледа да вземе ръце и с успех да излезе накрая. Щом си седнал на масата там, не търси друга същност в Играта. И в живота е същото, знам. ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
20419
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8050
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Закръглени истории

„За жалост не мога да ви кажа нищо повече за себе си, освен че съм кръгъл (името ми го издава). Не знам какво съм бил преди, но след това съм се заоблил. Някой, някога казал на майка ми, която също не знам какво е, че кръгът съвършената форма и ето ме – съвършен! И така, както вчера си вървях, т. е. търкалях се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9226
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Пепа Божилова

Коледният дух е нещо велико и възпявано, описано в разкази и есета и винаги в приповдигнат дух, със множество красиви думички и емоции. Но има и други Коледи, не толкова красиви и възвишени... Ще ви разкажа за моята най-трудна Коледа... На работа съм в коледната нощ. Навън има малко сняг, но достатъчно да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7344
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9210
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9897
0.0

Thumb_articles

Манастирът на Нарциса

„Домът е там, където е сърцето" Росен Ризов кимна на охраната и затвори вратата. Уморено, с бавни движения разхлаби възела на вратовръзката и я свали. Сакото му тежеше, усещаше, че много му тежи – свали и него. Разкопча няколко от копчетата на ризата си и взе да диша по-свободно. Погледна към телефоните, които ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
14762
0.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10093
0.0

Thumb_dsc01130

Детелина

Детелина бе жизнерадостно 10-годишно момиче, което от бебе познаваше само сиропиталището. Викаха й талисманчето на дома, заради името. През деня се смееше и играеше с другите деца, а нощем плачеше тайно под завивките, че никой не я взима. Знаеше, че е различна. Под сурдинка се говореше, че тя има силни ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9141
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10673
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9706
0.0

Thumb_tales

Мелник - Моята приказка от детството

Защо Мелник? Защото това е моят роден град. Моята радост и моята тъга. Това е моето детство, моето минало. Това минало, което е останало в най-хубавата част от спомените ми. Такива спомени имат хората от моята възраст, които прекараха едно доста бедно, но щастливо детство при баба и дядо, които играеха и тичаха ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
19999
5.0

Thumb_denica_peeva

Обмяна на опит

- Щял да ми окоси ливадето! После да не го скося с двайсет сантима – мърмореше си под носа Стратето и босите му нозе вдигаха пушилка по прашния път към селото. Пак го бяха ядосали косачите днес, когато Стратето отиде да наобиколи ливадката си. Нищо и никаква ливадка, ама откато се пенсионира Стратето се ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8304
0.0

Thumb_rumyana_simova

Странноприемница за самотни пътеки

Срещнах много мъже, срещнах много любови. Запознавах се често с раздялата, аз след нея умирах и възкръсвах отново. Затрептявах в очакване цялата... Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното, да ме грабнеш и с мен да препускаш по нетъпкани пътища, по некръстени улици, да преливаш от страст и от чувства. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
13150
0.0

Thumb_articles

Коледните приключения на Иво от Яна Илиева

В едно малко селце, откъснато от града, живееше малко момче на име Иво. Една нощ то се събуди от силното разтърсване на къщата. Стана и погледна през прозореца. На релсите имаше разпростряна мъгла. Той излезе и видя, че това е парен влак. От влака изкочи весел кондуктор, който му обесни, че влака е за Лапландия и ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7648
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Невярно време

Напечено, невярно време стана – мъжете мрат инфарктни и инсултни. Жени варят ракия на казана с надежда някой ден да бъдат чути – сам Господ или втори ранг светия едно око да хвърли в битието, през църкви, синагоги и джамии, през времето, назаем сякаш взето – да дойде и да седне на софрата , където всъщност няма ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11034
0.0

Thumb_articles

Архив от любов

И се разнесе прах по пръстите ми. Прах от архивите на любовта. Кожата ми настръхна, а наоколо замириса на любов. В слънчевите лъчи се отразяваха усмивки от миналото, а мирисът на любов и усетът за по – добър живот превзе и тази минута, която часовникът отброя. Часовник, който млъкна, когато разбра, че затворих ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8126
0.0

Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8735
0.0