Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12417
5.0

Thumb_ilia_mihailov

Кабо да Рока

Стоях десетина минути безмълвен на скалистия бряг край най-западната точка на атлантическото крайбрежие и следвах с поглед бавно оттеглящата се вода. После слязох. Подвластен на трудно обяснимо желание, ей така, както си бях с обувките, поех по океанското дъно. Метър, два, десет, сто... Този материал е ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8579
0.0

Thumb_articles

Коледа от Боби Кастеелс

Ти вярваш ли във Коледното чудо, в шейната със елените вълшебна? Дарявал ли си просяк с топло блюдо, със къшей хляб и дреха непотребна. Ти чувал ли си Коледни звънчета, кристалния им звук и песен чудна? А виждал ли си елфи и джуджета, наяве и насън с надежда будна? Ти търсиш ли все още под елхата, подаръци ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11572
0.0

Thumb_articles

Коледен обяд от Бисерка Дживодерова

Традиция в нашето семейство е да се събираме на разточителен обяд на Коледа. За менюто на Бъдни вечер имаме спорове. Половината рода е за мръвки, защото какво е празник без месо, а другата – иска девет постни манджи. След два-три поредни скандала на тази свята вечер единодушно стигнахме до консенсус – „Всеки да си ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
6931
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9283
0.0

Thumb_denica_peeva

Тревожно задъхана

Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори. Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8915
0.0

Thumb_articles

Има хора

Има хора, безкрайно различни. Хора, които са страдали много, други, които не се обичат и искат на целия свят да си върнат. Хора, които мразят и да обърнат живота откъм опаката страна се стремят. Има такива, които те спъват или не вярват и ненавиждат... които пълзят. Има... Но има и други. Които обичат с ...

Вижте още >>


преди около 13 години
7375
0.0

Thumb_katya_rasheva

Февруарска къща

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшумно довършваха ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9369
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Милена Йорданова

Има толкова много лица тази обич, с която живеем. Като гръм поразява ни тя всеки път щом очите й срещнем. Напориста, изпълнена с плам, сякаш няма за нея прегради. Тя в сърцата ни влиза и там като въглен започва да пари. Вечно луда. Безумна. Без страх. С нея спира летящото време. Но щастливец е всеки от нас ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11340
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Когато светът се разплиска

Едно дете стъпва на пръсти, за да не събуди вълните... Сложи пръст на устните на вятъра и той се скри в раковина. С ризка от роса и нозе от слънце то се завъртя в танца на чайките... Ще повярват ли вълните, че е птица или ще шепнат завистливо: каква щастлива песъчинка... Здравей, художнико! Господ ти е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9546
0.0

Thumb_apple

Есента на една ябълка

Знаеш ли, преди време те сънувах. Ти беше дърво. Голямо и силно. Със зелена и свежа корона и клони, счекнати от плод. А аз, аз бях ябълка. Алена такава, бузеста. Гледах учудено света от най-високото ти клонче. Усмихвах му се и му се радвах. - Слушай, искам да сляза! – казах ти един ден. – Докога ще ме държиш тука? ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9015
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8461
0.0

Thumb_orli2_1-1

По стълбите на... живота

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10345
0.0

Thumb_articles

Добро за Коледа от Петя Стефанова

(Криле за теб, земя за мен, Господи!) В разплакания стих те срещнах, да газиш в заблатената безпътица, захвърлил риза, разсъблечен, да молиш за утеха – глътчица. Наметнах старите ти стъпки и с въглен ти чертаех пътища, приших на празнините кръпки. Крила заших. Завърших те. В разплакания стих те срещнах. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8628
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Неизвървяните посоки

Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8601
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - четвърта част

Докато се прибираше я обзе гняв! Беше гневна на всичко. И въпроси... „А, сега? На къде? И то сама! Кой ще ме подкрепи безрезервно? Кой ще бди над мен? Кой ще разквасва устните ми? Кой ще държи ръката ми, когато издъхвам... Мразя те! Това, възмездие ли е?! И за какво? Спасих толкова много детски животи... ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9282
0.0

Thumb_articles

Забранено за лица под ...81 години

Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най-слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край. - А, здрасти... – заговори ѝ той като на човек. - Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов съм още. Първа неделя ми е тук. Е, що са ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9185
0.0

Thumb_articles

По Коледа от Любомира Чавдарова

Киселите краставички пристигнаха ненадейно в една октомврийска сутрин. Градецът беше мъничък – почти селце. Магазинът, който ги приюти, отиваше на всичко наоколо – миниатюрно, натурално, простичко. Магазинерът се зачуди защо доставчикът му донесе само един буркан кисели краставички от фирма „Слънчев ден", но ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7212
0.0

Thumb_yuliana

Душа като пчела през зимата

Така добра и влюбена във хората ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо? Защо, Душа, като врата разтворена, попиваш нежност зрима и незрима? И като в храм, молитвено изтръпнала, мълчиш, Душа, за ласки зажадняла. Но днес не си ни черна, ни помръкнала... Снегът отвън и теб направи бяла.   Душата ми ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10485
0.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса от Мария Иванова 13 г.

Сутринта, на Коледа, Ейми се събуди много рано. Тя се зарадва на снега, който беше затрупал всичко навън, и си помисли за децата, които нямат родители и не знаят, че има такъв празник като Коледа. Ейми реши да ги посети и започна да им приготвя сладки, кейк и ябълков сироп. В 10 часа щеше да отиде да им ги занесе. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7622
0.0

Thumb_articles

Коледни гатанки от Вихрен Пирински

Аз съм старец белобрад, ходя бавно, но все пак стигам всеки дом и къща, никой мене ме не връща, нося щастие и радост, берекет и много сладост на дечицата безчет! Виж, огледай, помисли ти, ако можеш, отгатни! *** През декември идва той, носи студ и сняг, покой на дървета и тревички, на животни и пчелички. А ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8874
0.0

Thumb_articles

Коледа в аптеката от Симеон Христов

Днес определено не му вървеше. След събуждането, с първата стъпка петата на десния му крак попадна на захаросано петно. „Снощи съм разлял безалкохолно?" – проблесна разкритие и той на пръсти тръгна към банята. Как мразеше сутрин да си мие краката... Откъсна остатъците от рулото тоалетната хартия и както бе по ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7862
0.0

Thumb_articles

Коледна магия или това, което Дядо Коледа казва на нас, Хората от Тинко Дончев

Събота вечер е. Големият град започва да затихва. След забързания делник и трескавата ни подготовка за това единствено и светло събитие-РОЖДЕСТВОТО, домашният уют ни събира. В очакване на святата нощ всички притихваме около родителската топлина, с бабина и дядовата мъдрост и с жизнените игри и закачки на децата. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8752
0.0

Thumb_snimkahris

Зъболекарите също плачат

Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет. - Влизай, влизай! – чу звънкия глас на медицинската сестра. Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба на завода и хората я имаха за ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10381
0.0

Thumb_articles

Изпуснах те хиляди пъти

Изпусках те хиляди пъти Как да го направя отново Куршуми са твоите думи Щом казват ми сбогом Избягваме от всичко Скрили собствената си любов И сякаш не ни струва нищо Дори един живот... Каква е обичта до болка Щом е истинска защо да боли Една душа разпокъсана, жестока Щом в нея нищо не гори Ти знаеш ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8139
0.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса, нали? от Инес Тарашева 18 г.

Отворих очи и нещо бяло ме заслепи. Отстраних топлата завивка, под която не хвърчаха искри, но въпреки това бе топло – сякаш огнище гори. Погледнах навън – всички радостни и весели, потънали в снежни игри, а от устните им тече коледен звън. Днес Коледа е, знаех аз това. Обичах този празник, обичах снега, но ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7829
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Ще бъда боса

Днес хвърлям люспите си, змийска кожа- за кой ли път Душата ми более. Думите, в торбичка от свѝла ще сложа и ще ги хвърля в облаци големи. Ще бъда няма. И под шапка невидимка бисери, сълзите си ще скрия. Пак ще съм незнайната Лунна любимка, когато срещу нея по вълчи вия. Ще бъда боса. Без пантофки от ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
19324
0.0

Thumb_articles

Магията на Коледа от Мариела Кръстева

Навън беше ден, но нищичко не се виждаше от виелицата. Толкова гъста мъгла бе обхванала малкото провинциално градче, че дори небето бе забулено от призрачната пелена на танцуващите снежинки. Прозорците в дома за сираци бяха запотени. Беше следобедно време и всяко дете имаше право да си играе преди вечеря. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8800
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Светлана Каменова

Да, любовта може да се нарече многолика, защото тя наистина има много лица. Можем да я изпитваме по различен начин към различни хора: родители, роднини, приятели, половинките си, към децата си и много други. На любовта не можем да дадем точно определение, всеки я определя с различни думи, както я усеща. Но е ...

Вижте още >>


преди около 13 години
7606
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Магдалена Иванова

Навън е тиха, лунна нощ Навън е тиха, лунна нощ, снегът покрил е пустите поля, Коледа в сърцето ни се ражда. Бог усмихва се над цялата земя. Навън е тиха, лунна нощ, душата ни очаква, търси чудо Коледа във нас изгрява Бог със топлина дарява – не ни е нужно друго. Навън е тиха, лунна нощ, вълшебен свят ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7118
0.0

Thumb_articles

В приказната коледна вечер от Диана Костадинова

В приказната коледна вечер зимни акорди се чуват, по прозорците неспирно играят замръзнали клони, ветровете вдигат снежни кълба до небето и се надуват, а от елхичките бели, бавно снега като пепел се рони. Чувам да почуква странно дребен скрежец по стъклата и всичко вън вече е покрито с нова, бяла пелерина. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8467
0.0

Thumb_andi

Анди

Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9681
0.0

Thumb_elena

Вежди

Нахлузиха й на голо парче набран кафеникав плат, прихванат на раменете, препасаха я с връвчица, дадоха й сандали с равна подметка и ето че заприлича на древна римлянка от народа. Дадоха й също син плащ, което показваше, че не е от най-окаяните гражданки, на които и плаща беше с чувален цвят. Сега чакаше да й ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9598
0.0

Thumb_dsc01222

Амалкер

Въпреки задоволителното жужене на мрежата, Клатиков надушваше някакво напрежение. Над сто негови колеги, наредени като пчелички в малките си кабинки носеха мед на фирмата, а той с гордост можеше да се нарече - търтеят. Така и го наричаха повечето, мислейки, че той не знае. „Колеги, ама подчинени!" - любуваше ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8912
0.0

Thumb_articles

Закъсняло признание

На татко Прости, че късно те разбрах! Разбрах те късно, мили татко! „Обичам те!" не ти казах и след тебе не затичах. Горчи ми на душата грях – Без думи само те прегръщах. Усещах, че си тръгваш-ах! Защо сълзите си преглъщах! Усмихвах ти се, глупости редях, А ти преструваше се, че ми вярваш. През сълзи беше ...

Вижте още >>


преди около 13 години
7561
0.0