Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12180
5.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

На брега на реката - продължение

непознатия старец на същото място, където се срещнаха първия път, но той така и не се появи. Любимата му боледуваше, състоянието й се влошаваше и с всеки изминал ден младежът губеше надежда, че отново ще има късмета да го срещне. Въпреки това не се отказваше. Грижеше се за Ева, бдеше над леглото й, мъчеше се да ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8742
0.0

Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8735
0.0

Thumb_lora_kekevska

Другият

- Мммм..., мамка му! По дяволите! – сложи „Картие" – то на ръката си и скочи от леглото. Беше вече седем и закъсняваше за извънредното заседание на Управителния съвет на фирмата. - Какво има, скъпи? – Мая протегна сънено ръка и погали само празната възглавница. А той погали дългата й черна коса, скриваща ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8728
0.0

Thumb_articles

На дъното стоя

Не се заглеждай дълго във очите ми – опасно е. Дълбоко. И е тъмно. А тъмното отглежда страхове и после, с тях, вървенето е стръмно. Не пазя във очите си небе. Небето ми потъна и кротува пак там, където никой не краде, но как се стига – дълго се умува. Не святкай със фенерче, не търси – вървяната пътека е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8724
0.0

Thumb_articles

Забранено за лица под ...81 години

Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най-слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край. - А, здрасти... – заговори ѝ той като на човек. - Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов съм още. Първа неделя ми е тук. Е, що са ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8717
0.0

Thumb_articles

Другата жена

Не мога да бъда другата жена. Въпреки любовта ми. И прошката. И обещанията. Въпреки любовта ти към нея. Велика любов. И закъсняла... Господи, толкова закъсняла. Погледни ме в очите. Потопи се в тях. Какво остана. Спомени? Забрава? Потъпкани мечти? Нищо друго ли не виждаш? А бъдещето? Нейно ли е? Колебание... ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8706
0.0

Thumb_denica_peeva

Посвещение

На заспалия град кой разплака капчуците? Кой на южния вятър сложи крила? Това са поетите – с очи недоспали. Това са поетите – с раними сърца. На замръзнал от мъка кой изплете надежда, за да стопли в живота му всички следи ? Това са поетите – със слова незамлъкнали. Това са поетите с чисти души. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8704
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8692
0.0

Thumb_articles

Къде си, Любов?

Иван я забеляза между стелажите на супермаркета. Хубава, зряла жена! Около тридесет и пет годишна, стройна, с изящни крака, щръкнали предизвикателно гърди, с красиво, нежно лице – оживяла икона, с буйна кестенява коса, вързана на кок. Леко приведена над количката, прилича на опъната тетива, която всеки момент ще ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8685
0.0

Thumb_articles

Коледна игра от Петя Стефанова

Семейна традиция, като при повечето семейства – заедно сме, независимо от желанията. Всеки тайничко иска да изненада другите, пъхнал необявен и нечакан подарък под дрехите в гардероба. Всъщност, мина времето, когато се изненадвахме искрено, но играем тая игра всяка година – на Коледа. Театрално се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8676
0.0

Thumb_dsc01222

Защитникът на времето

- Спаси детето ми, Защитнико! – вдигна ръце към небето и безмълвно продължи молитвата си. По лицето й се четеше, както решителността на всяка майка да брани отрочето си, така и страхът от неизбежната борба с интерчумата. Погледна лицето на спящото момче и тревогата отново сви сърцето й. Малкият след броени ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8648
0.0

Thumb_articles

Сбъднат сън

Очаквам залеза, за да заспя, очаквам го, за да сънувам, очаквам пак да донесе съня ликът ти мил, за да му се любувам. С ръце мисленно да галя твойта гръд и думи нежни пламенно да ти шептя и може би с наслада както всеки път в скута ти с усмивка да лежа. Очаквам твоите очи да ме пленят макар и мислено в мене ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8638
0.0

Thumb_articles

Тишината на 2012 от Кристина Кирилова

Зима е отвън навяла. От комините на къщите е вият бели пътеки, устремени нагоре, нагоре към дълбината на Вселената. Едри късове сняг небето стеле, не можеш да си видиш носа, побелялото минало скърца в сгушената душа. Тишината е белота, въздишат само подметките, докоснеш ли снега. Няма птици, всички са се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8579
0.0

Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8537
0.0

Thumb_articles

Раят на Земята от Кремена Михайлова

Вземи от щастието, пръснато в безкрая, вземи от Рая – цар на цялата Земя. Огледай се и виж – не празна стая, а дарове безценни чакат те от сутринта. Вземи ги, умножи ги, посявай радост по света очакващ. Във теб е всяко истинско начало – пред тебе има само светлина!  Не се плаши от великани дръзки, пред ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8527
0.0

Thumb_apple

Есента на една ябълка

Знаеш ли, преди време те сънувах. Ти беше дърво. Голямо и силно. Със зелена и свежа корона и клони, счекнати от плод. А аз, аз бях ябълка. Алена такава, бузеста. Гледах учудено света от най-високото ти клонче. Усмихвах му се и му се радвах. - Слушай, искам да сляза! – казах ти един ден. – Докога ще ме държиш тука? ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8519
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Въглен в дома на слънцето

Вървя по следите на дъжда. Кални струи се стичат и чертаят светла пътека. Стъпвам бавно по нея и усещам как полека до мен достига суховея. Докоснах го, а той се киска. Облиза пътеката влажна. В минутата, в която я поиска, разбра, че е истински важна. Така пътеката изсъхна. Стопи се светлият й чар. А ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8508
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8505
0.0

Thumb_albena

Ухание на узряла есен

Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8505
0.0

Thumb_stefka-pavlova

Подари ми

Една усмивка време подари ми и поглед пълен с весели искри. Това желание поне изпълни ми , преди времето да отлети. На слънчев лъч ще се залюлея и с вятъра ще литна във нощта, да дойда , на ръце да те полюлея и с тиха прегръдка да те приспя. А после нежничко ще те целуна с устни – паяжинки от роса , ще ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8491
0.0

Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8486
0.0

Thumb_anka_djenkova

Току що родено лято

Светъл облако, доплувал до мене! Излей своя дъжд благодатен в душата ми! Обгърни ме ефирно – с безвремие и ме вземи, отнеси ме със себе си, някъде! В най-дългия ден, ти, в следобеда тих – само днес, забрави, че и други те чакат! Ще избягаме с теб – зад сини гори – в топлите шепи на току-що ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8455
0.0