Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12180
5.0

Thumb_dsc01130

Бялата Лилия

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10411
0.0

Thumb_sand

Пясъчна любов

Срещнаха се на плажа – място, на което всичко е любов. На плажа любовта присъства повече от където и да е другаде - във всяка песъчинка, във всяка капка морска вода, но най-вече във въздуха. Там витае нещо необяснимо, нещо гъделичкащо и приятно дразнещо душата. Накъдето и да погледнеш ще откриеш летния флирт – ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
7869
2.0

Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12875
0.0

Thumb_dsc01222

Кеят към безкрая

Все по уверено пристъпваше напред. Загърбваше тревогите и преборил страха, вървеше без да спира. Знаеше, че трудното предстои. Там на ръба, където парапетът липсваше, навярно погълнат от вълните, щеше да разбере истината. Забеляза го едва на третата година и благославяше късмета си, защото това лято за малко не ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9435
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12282
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Мъжът от южната планина

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8842
0.0

Thumb_g._mixalkov

Един месец

Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9066
0.0

Thumb_tales

Мъдростта на Тъгата

Мили малки и по-пораснали деца...:) , Много от вас се страхуват от тъмното. Когато слънцето се скрие и вие легнете в меките си легла, преди Сънчо да е напръскал очичките ви със сладко лепкаво млечице, тогава Тъмното се настанява в стаите ви и на вас ви се струва, че във всеки ъгъл се появяват причудливи и страшни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17308
0.0

Thumb_valeri_stankov

За тая болка още няма цяр

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9567
0.0

Thumb_starsky

Падаща звезда

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най - богатите квартали. ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9404
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9007
0.0

Thumb_orli2_1-1

По стълбите на... живота

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9918
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Маските на демоните

- Мамоо... – чух изпълнения с тревога стон на дъщеря си. Няколкото метри от хола до стаята й ми се видяха километри. Тя седеше в леглото си с подпряна на коленете глава. Лицето й бе обляно в сълзи и се гърчеше от болка и разочарование. - Какво има, миличко? – попитах, обзета от тревога. Беше минало времето ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8834
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бързотечно

Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде месечния цикъл, да се хвалим, че вече сме се целували и разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не толкова ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9762
0.0

Thumb_sasho_gorov

Асфалтова ракия

Знам какво ще кажете: няма такава ракия! А аз ще ви докажа, че има. Преди доста години моят приятел Кирил Пенев, началник на Авто-мото клуба в Дупница ми каза: – Санде, трябва да си направим ракия. Разбрах, че твоята снаха е нещо шеф в "Рилска малина" и може да ни помогне да си купим евтини бракувани или ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11050
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8852
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Страх в равнината

Светулката беше много разтревожена. Из цялата равнина се говореше, че денят и нощта са се скарали и сега нощта ще си отиде. Една светулка винаги има нужда от мрак, който да просветлява, иначе не би била светулка. Така кахърна и притисната от застрашаващата я опасност от обезличаване, тя пое към реката, която бе ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8765
0.0

Thumb_albena

У дома

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9246
0.0

Thumb_roses-642447_1280

Осми март – ден като другите. Или пък не...

Зададе ли се 8 март в календара, той изведнъж става централна тема. Целокупното българство започва спор, който малко заприличва на онзи за яйцето или кокошката. И не трябват партии, вероизповедание или занятие, за да се разпердушини българското единство. Не че през последните 20 и кусур години незавършил преход ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
5860
5.0

Thumb_articles

Подреждане на елхата

Изкуствената елха седи в кутията си и се надява някой да си спомни за нея. Вчера пуснах водата в тоалетната да отнесе останалите задачи и пристъпих към главната. Издърпах зеленото стъбло рязко и няколко иглички изпопадаха до краката ми. Нямаше „Ох, ах!" От бързане може би не съм ги чула. Оглеждах се за ъгълче, ...

Вижте още >>


преди почти 11 години
10228
5.0

Thumb_tales

Тигърска приказка

В зелената джунгла, сред буйни лиани, Сред шумните крясъци на павиани, Сред песни на птици и шум на листа Живеели дружно смел Тигър-баща, Мама Тигрица и Тигърче сладко. Ала самотни били и тъй рядко Имало кой да им каже “Привет”, Че във зелената джунгла наред Всички от страх затрепервали, щом Се приближели ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17390
0.0

Thumb_denica_peeva

Неуспешен лов

Ловната дружинка на селото ни не може да се похвали кой знае с какъв улов. Затова ловците освен да се шегуват, че са изпуснали глиган като слон или пък аха-аха да гръмнат сръндак с рога като клонаци, са доволни и на зайци, яребици и пъдпъдъци. Докато един ден не се случи нещо,което дълго караше съселяните им ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8771
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

На брега на реката - продължение

непознатия старец на същото място, където се срещнаха първия път, но той така и не се появи. Любимата му боледуваше, състоянието й се влошаваше и с всеки изминал ден младежът губеше надежда, че отново ще има късмета да го срещне. Въпреки това не се отказваше. Грижеше се за Ева, бдеше над леглото й, мъчеше се да ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8742
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Кадем за вяра и крила

Шивачната машина тракаше монотонно. Като всички други в огромното производствено хале. Всяка една от жените, леко приведена, безизразно работеше, без да се оглежда и ослушва. Зареждачката отиваше ту до една шивачка, ту до друга, подаваше разкроените трикотажни парчета плат и отминаваше. Климатикът работеше, но ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8831
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Водна любов

Краставичко се опули много рано тази сутрин. Бързаше за големия водопад. Беше прочел в една много важна книга, че краставиците съдържат предимно вода, затова жадуваше да срещне съдържанието си в по-грандиозен вид. В началото мислеше да се отправи към океана, зашеметен от мащаба му, но после се отказа по същата ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10767
0.0

Thumb_elena

Вежди

Нахлузиха й на голо парче набран кафеникав плат, прихванат на раменете, препасаха я с връвчица, дадоха й сандали с равна подметка и ето че заприлича на древна римлянка от народа. Дадоха й също син плащ, което показваше, че не е от най-окаяните гражданки, на които и плаща беше с чувален цвят. Сега чакаше да й ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9085
0.0