Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12175
5.0

Thumb_stefka-pavlova

Подари ми

Една усмивка време подари ми и поглед пълен с весели искри. Това желание поне изпълни ми , преди времето да отлети. На слънчев лъч ще се залюлея и с вятъра ще литна във нощта, да дойда , на ръце да те полюлея и с тиха прегръдка да те приспя. А после нежничко ще те целуна с устни – паяжинки от роса , ще ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8486
0.0

Thumb_vulna113

Морска приказка

Някога една вълничка родила се в морето палава, с лъскаво гръбче и перчемче напето. Веднъж родена, тя растяла твърде бръжко и посестримите си големи, гонела тя дръзко. Ала в тихо утро , в палавата си игра, доближи се неусетно и тих бряг съзря. И един лом самотен, наперен, извисен и ооо,чудо - от чара му ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
16858
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Нямам право

Защо ме гледаш тъжно и смутено, защо навеждаш ти глава? Защо лицето ти поруменява и въздишка се изтръгва от гръдта. Зная, че си влюбена във мен и очакваш с трепет всеки божи ден да почукам аз на твоята врата, а ти да ме посрещнеш с топлота. Но зная, че не мога да те имам. Ще бъдеш ти приятелка добра, ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8150
4.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса, нали? от Инес Тарашева 18 г.

Отворих очи и нещо бяло ме заслепи. Отстраних топлата завивка, под която не хвърчаха искри, но въпреки това бе топло – сякаш огнище гори. Погледнах навън – всички радостни и весели, потънали в снежни игри, а от устните им тече коледен звън. Днес Коледа е, знаех аз това. Обичах този празник, обичах снега, но ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7325
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Не искам да бъда мъжко момиче

Не искам да бъда мъжко момиче, не искам да върша всичко сама, уморих се да зная и мога аз всичко, товари да нося на тез рамена. Не искам да бъда винаги силна, да откликвам на всяка молба, да решавам проблеми на този и онзи, а в живота да бъда сама. Искам в топло легло да заспивам до силни мъжки ръце, не ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10560
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Светлана Каменова

Да, любовта може да се нарече многолика, защото тя наистина има много лица. Можем да я изпитваме по различен начин към различни хора: родители, роднини, приятели, половинките си, към децата си и много други. На любовта не можем да дадем точно определение, всеки я определя с различни думи, както я усеща. Но е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7169
0.0

Thumb_articles

Тя е...

Тя е в погледа, в думите, в жеста. Цвете, полъх, милувка, сълза. Тя усмихва, ранява, раздава надежда – в утрото, в деня и нощта. Тя е в слънцето, вятъра, бурята. Спътница, сянка, мечта. Все сезонна, различна и вятърна, тя е нежност, и дъх... топлина.  Тя е въздуха, водата и вярата. Сърце, тишина и съдба. С ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8868
0.0

Thumb_steliana_marinova

Твоите черти

Когато те харесвам искам да те харесвам целия. Аз изгарям, аз не спя! Желая те и не забравям, всяка вечер да те викам в съня. Приканвам те с мен да си, да носиш ми опора и подкрепа, и радост и тъга дори. Но зная аз, че само мой, ако станеш най-хубавото в теб ще изгори. Това що носиш в душата, невидимо за ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7651
0.0

Thumb_articles

Любов от Ани Колева, 18 г.

Една история помня аз от малка, една история величествено жалка, една история разказа ми морето, как едно поле се влюбило в небето. Гледало полето всяка нощ, блестящите очи на своята любима, любувало се то на мил разкош, искало му се да може да я има. Сутрин с нея раждал се денят му, с лъчи гальовни, със ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8844
0.0

Thumb_articles

Импресия

Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла е, за да погали сламено руси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света. Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцето, в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7768
0.0

Thumb_articles

Изпуснах те хиляди пъти

Изпусках те хиляди пъти Как да го направя отново Куршуми са твоите думи Щом казват ми сбогом Избягваме от всичко Скрили собствената си любов И сякаш не ни струва нищо Дори един живот... Каква е обичта до болка Щом е истинска защо да боли Една душа разпокъсана, жестока Щом в нея нищо не гори Ти знаеш ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7676
0.0

Thumb_articles

Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад... Усмивка през рамо ни стига. Животът е сластно фадо, любовта – недочетена книга. Притварям клепачи – листца от ириси падат, и падат. Покланя се горда тъга за танц – непокорна и млада. Развихрям се – ябълков цвят в прегръдка на вятъра южен – танцувам. Танцувам... Сълза парва бузата. Тъй ...

Вижте още >>


преди около 7 години
28211
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Слава Костадинова

Падналия сутринта сняг скърцаше под краката ми и сякаш пееше своята краткотрайна песен. Знаеше че до утре щеше да е стопен и бързаше да запечата деня в съзнанието ми. Радвах му се защото беше сняг и не бях забравила очакването в детските ми години за него.   Бях сигурна, че снега довежда дядо Коледа. Бях се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7986
0.0

Thumb_articles

Нощта е единствено наша

Нощта е единствено наша И никoй няма право да я ни краде Спи всичко в мрака Сами сме под едно небе. . . Нощта е единствено наша Принадлежи на нас Ако е част от чудесата То нека твоето чудо бъда аз Нощта е единствено наша Скрити в нейните ръце Бавно искат се телата Сякаш нищо не може да ги спре Нощта е ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
7401
0.0