Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12180
5.0

Thumb_tales

Сляпата принцеса и музикантът

Далече - през девет царства, та в десетото, във замък сред гъсти и мрачни гори, живеела скрита от всички принцесата - онази, със двете незрящи очи... За тази принцеса, наричана Сляпата, не идвали сватове, нито жених, не молели рицари с обич ръката й, не давали балове в замъка тих. Веднъж, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17007
0.0

Thumb_articles

Любов от Пепа Божилова

На петнайсет години всяко момиче наднича – да види на кого да подари любов... На двайсет години всяко момиче в детските колички наднича И иска да види как изглеждаш любов! Дори на сто години през многото диоптри пак тъй очите надничат – още ли те има любов? Това е написал баща ми за любовта, но много ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7561
0.0

Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8221
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - пета последна част

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9559
0.0

Thumb_articles

Да почувстваш Коледа от Ваня Ангелова

Предчувствам Коледа. Усещам дъха на боровите клонки, потъвам в пухкавия бял сняг и чувам коледни звънчета на шейната на добрия старец. Обожавам Коледа. Елхата, която украсявам с трепет и вълнения, отварянето на кутията с играчки, спомените, които всяка от тях навява... Колко много Коледи съм посрещала! Дай Боже да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
6981
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8161
0.0

Thumb_articles

Червено конче за внучето от Кети Рашева

Никифор, дето цял живот беше гледал изпод вежди овдовелите си акрани, дето все за жени приказваха, сам овдовя и разбра какво им е на сърце. Както си живя неговата Сия, тъй си и отиде – ни „ох", ни „олеле". „Лошо ми е, Никифоре" – рече една вечер, легна и на сутринта не стана. Старецът отърча у комшиите да викне ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
6592
0.0

Thumb_articles

Написано е писъмце от Първолета Маджарска

Във ледена висулка надеждица съзира, детенцето, допряло носленце до стъклото. Написало два реда до Дядо във всемира – до Коледа или до Дядо Бог спасител. Той трябва писъмцето на глас да прочете – момчето дълго мисли и дълго го написа. Да впрегне във шейната си всички ветрове и малките дечица с подаръци да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8316
0.0

Thumb_articles

Съдба – човешка безкрайност

Стъпките глъхнещи в нетърпението на очакването се спряха пред вратата ми. Дъхът му – топъл и нежен, влезе пръв и предупреждаващата му ласка ме погали. Мъжът застина чудейки се дали да почука не разбирайки бързината на любовното знание. Мисълта за освобождение дойде, ала я отпратих оставяйки мъжът в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7710
0.0

Thumb_articles

Аз съм ангел от Любомира Чавдарова

Аз съм ангел. От онези – с крилцата и бялата перушина. Леко съм нестандартен обаче. Често си забравям багажа на Седмото небе и слизам долу малко неподготвен. И се случва да разочаровам Бога. Не е за разказване, но понякога просто не се справям.   Моята човешка душа на земята въобще не ме забелязваше. През ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7084
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Георги Михалков

- Студено ми е, много ми е студено – казва Петьо, свит в ъгъла на голямата стая. - Как така ти е студено? Виж какъв дебел пухкав сняг има навън. Покрил е целия двор – елхичката, оградата, чешмичката, която сега прилича на бял рунтав калпак. Такъв калпак има и Дядо Коледа. Сякаш през нощта е идвал тук и си е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
6778
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10055
0.0

Thumb_articles

Идва Коледа от Любомир Николов

Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, сякаш прежълтели от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада шофьорът й. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7135
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9604
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8505
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Надежда пареща възкръсва

Извор си, покрит със ланска шума, вятър си, утихнал между клоните! Ще те отключа със едничка дума, ще те развихря, чак до небосклоните. С бакърения гняв на залеза, сърцето ти метално ще разбия! Ще бликнат чисти думи, неизказани, и жаден аз от тях ще се напия! Като вълшебство непорочно, снегът над ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7926
0.0

Thumb_g._mixalkov

Вълчицата

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9040
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9008
0.0

Thumb_articles

Звезден сън от Диана Костадинова

В съня ми нахлуха мечтите посипани със звезден прашец. Аз съм малка искряща звезда, а други са сплели огнен венец. Луната е спуснала своята люлка и в нея е седнала звездната фея, усмихва се и бавно протяга ръце, за миг не откъсва очи от венеца. Като звездна сестра тя ни докосва и всички желания наши се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9190
0.0

Thumb_asparuh_marinov_ucho

Песни от Австралия

Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича. А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена. И когато ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8996
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък – първа част

Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9108
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9005
0.0

Thumb_elena

Разпъване

Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше. Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9053
0.0

Thumb_denica_peeva

Посвещение

На заспалия град кой разплака капчуците? Кой на южния вятър сложи крила? Това са поетите – с очи недоспали. Това са поетите – с раними сърца. На замръзнал от мъка кой изплете надежда, за да стопли в живота му всички следи ? Това са поетите – със слова незамлъкнали. Това са поетите с чисти души. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8705
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9211
0.0

Thumb_albena

У дома

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9247
0.0

Thumb_sam_1420

Изгрев в цветята

Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9346
0.0

Thumb_articles

Имен ден от Христинка Нечева

Дядо Коледа, кажи ми, имаш ли си тайна мисия? - Всички Христовци, Христинки, посети ли? - те орисани са да те чакат с трепет траен на сърцата си — любящите, и да вярват в тебе, Дядо, както никой друг във настоящето...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7639
0.0

Thumb_g._mixalkov

Магазинчето „Добро утро”

Слънцето се издигаше над Манолев връх и оттам огряваше къщите на село Поляново, наредени като бяла огърлица покрай река Студена. В утринната тишина не се долавяше ни глас, ни лай на куче, ни шум от преминаващ автомобил. На селския площад се виждаше само Драгия. Той ставаше най-рано от всички в селото и с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8748
0.0