Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12405
5.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10647
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - пета последна част

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10102
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8938
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Надежда пареща възкръсва

Извор си, покрит със ланска шума, вятър си, утихнал между клоните! Ще те отключа със едничка дума, ще те развихря, чак до небосклоните. С бакърения гняв на залеза, сърцето ти метално ще разбия! Ще бликнат чисти думи, неизказани, и жаден аз от тях ще се напия! Като вълшебство непорочно, снегът над ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8354
0.0

Thumb_articles

Коледна Магия от Симона Василева

Имало едно време едно малко момченце, коeто живеело със своята майка. Жената била много болна и не можела да изхранва синът си, нито пък имала пари за лекарствата си. За това детето ръзчитало на милостинята на хората и от време на време продавало гевречета. Момченцето мечтаело когато пораснало да стане богато, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7701
0.0

Thumb_denica_peeva

„В действие”

В Държавния арбитраж (когато го имаше преди демократичните промени) един ден се получи искова молба от юрисконсулта на Аграрно промишлен комплекс, с която предявяваха иск за развалянето на покупка на елитен бик, закупен от Селекционен център. Хубав, расов бик със звучното име Павлин. Но с един голям недостатък ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8795
0.0

Thumb_asparuh_marinov_ucho

Песни от Австралия

Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича. А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена. И когато ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9485
0.0

Thumb_crs

Коледен концерт

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10546
0.0

Thumb_articles

Да почувстваш Коледа от Ваня Ангелова

Предчувствам Коледа. Усещам дъха на боровите клонки, потъвам в пухкавия бял сняг и чувам коледни звънчета на шейната на добрия старец. Обожавам Коледа. Елхата, която украсявам с трепет и вълнения, отварянето на кутията с играчки, спомените, които всяка от тях навява... Колко много Коледи съм посрещала! Дай Боже да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7409
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Въглен в пепелта на нощите ми

Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми; моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9672
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9474
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9418
0.0

Thumb_articles

Петък вечер, или преди и след часа на Пепеляшка

Петък вечер. Краят на една полутъмна полусветла седмица (има ток-няма ток). Бързам към втория си още незавършен дом. В ръката ми още студенее масивната месингова дръжка от входната врата на службата. Вървя на изток, срещу необичайно тъмното небе за това време на годината. Идва буря и поривът на вятъра ...

Вижте още >>


преди около 13 години
7817
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9407
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8583
0.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10881
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10142
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10589
0.0

Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9183
0.0

Thumb_valeri_stankov

За тая болка още няма цяр

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10042
0.0

Thumb_flowerhand

Суров урок

Студеният вятър грубо плющеше в лицето на Емилия. Тя бе привела глава и притичваше между блоковете. Летния дъжд се лееше като из ведро, тя бе мокра цялата. Прибра се у дома си, бързо съблече мокрите дрехи и побърза да влезне в банята. Струите топла вода бясно се стелеха по тялото и . Eми се наслаждаваше на ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9687
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Гостоприемна

Добре дошла, самота, добре дошла в очите ми, плачещи за него. Добре дошла, самота, добре дошла в ръцете ми, очакващи само него. Добре дошла, самота, добре дошла в сърцето ми, биещо за него. Добре дошла, самота, добре дошла в диханието ми, умиращо без него. Добре дошла, самота, бъди добра от днес с мене – ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8744
0.0

Thumb_articles

Съдба – човешка безкрайност

Стъпките глъхнещи в нетърпението на очакването се спряха пред вратата ми. Дъхът му – топъл и нежен, влезе пръв и предупреждаващата му ласка ме погали. Мъжът застина чудейки се дали да почука не разбирайки бързината на любовното знание. Мисълта за освобождение дойде, ала я отпратих оставяйки мъжът в ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8104
0.0

Thumb_tales

Дежа вю

Ти – украсил света и ти – от бога дадена! В най- светлия и най- прекрасен ден – да слеете сега духът си и телата си, съгласни ли сте вий, в съюз свещен? Нека кажа – ако някой има нещо против да бъдат слети тези две души, да ни обади всичко и тука да го стори или... Завинаги да замълчи Така свещеникът, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
17479
0.0

Thumb_dsc06143

Приказка! Всички изживяхме една приказка! от Антоанета Мишева

Първо дойдоха трите орисници – да орисат новороденото. Видя ги стопанката на къщата и ги покани да останат на вечеря-беше Бъдни вечер! Появиха се най-малките палавници на къщата и постлаха слама под трапезата – да са плодни дръвчетата. Девойките донесоха постните ястия – сармички, жито, мед, орехи, плодове, ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8815
0.0

Thumb_articles

Преди Коледа от Димитър Йовков

Вълшебно бял снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини и заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина, се ражда снежнобяла истина. Във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила, във детството за миг ме връща. И гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8430
0.0

Thumb_articles

Истината за Дядо Коледа от Живодар Душков

Като всеки истински конкурс и конкурсът за Дядо Мраз предявяваше строги изисквания. И въпреки това кандидати се явиха в изобилие. (Изглежда бяха видели и очарователната Снежанка!...). Първите елиминираха веднага. Вярно, че имаха бради, но в никакъв случай не можеше да се получи представа за дядо и внучка. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7621
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък – първа част

Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9586
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10208
0.0

Thumb_g._mixalkov

Вълчицата

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9485
0.0