Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12179
5.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Денят на майката

Днешният ден беше много специален. Разбра го още от сутринта. Всички жени в дома получиха по една роза или карамфил, а Дениз знаеше, че щом една жена получава цвете, трябва да има някакъв специален повод за това – или рожден ден, или неочакван подарък от таен обожател. Малкият Дениз не знаеше какво означава ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
11676
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Пленен седеф

Където и да съм –ще те обичам. С когото и да съм-ще те обичам. Каквото и да правя-ще те обичам. Ден да е, и нощ да е-ще те обичам. Когато уморена заспивам-ще те обичам. Когато безсъница ме мори-ще те обичам. Каквото и да сънувам-ще те обичам. Сутрин като се будя-ще те обичам. Със започването на ...

Вижте още >>


преди около 12 години
11679
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Цената на златото

Някой позвъни на вратата. Излязох, но дали защото крачките ми бяха в посока тъмнина-светлина или защото на фона на входа на блока виждах единствено силует, не разпознах позвънилия. Още първата му дума обаче отключи спомена у мен. И се учудих безкрайно много и на себе си, и на дошлия. Не очаквах, че след 27-28 ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
11736
5.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11786
0.0

Thumb_georgi_bogdanov

Старата жена

На Христина Т. Работех вече близо година в централното кафене, точно срещу градския фонтан. Наричахме фонтана „градския", макар да не беше единственият фонтан в градчето, но този заемаше видно място на главната улица и може би затова се беше наложило това название. Кафенето беше хубаво, на два етажа, подредено и ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11816
0.0

Thumb_articles

Всичко, от което се нуждаем е любов

Дали наистина всичко, от което се нуждаем е любов? А може би това е просто изтъркана фраза от някой романтичен филм?! От кого, кога и как да очакваме да покаже любовта си към нас? Кога и как един човек показва любовта си към друг? Може би с подкрепата в трудни моменти, с думи на съпричастност или с това – да ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11958
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Жесток оазис

Валентина не спеше. Просто бе притворила очи и не искаше да става от леглото. Нямаше сили, чувстваше гадене и затова реши да полежи. Освен неразположението, в главата ѝ пулсираше тежестта на взетото решение. Усещаше, че то щеше да бъде дамгата на нейния живот, но само тя знаеше колко трудно го взе. Поредица ...

Вижте още >>


преди около 12 години
11967
0.0

Thumb_hristina_machikian

Обичал ли си някога така

Тя не идва полека, срамежлива и кротка, носи в себе си екоти, има нокти на котка. Тя е много суетна – ходи, сякаш танцува, а в очите й цветни сто горгони пируват. Тя прецежда през мигли, не задава въпроси, има време за никъде, няма време за после. Тя е толкова истинска, че дори закъсняла безпардонно се киска ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
12032
0.0

Thumb_maria_pramatarova

Вълчи и хорски истории

  Дядо Ланко ни заведе през лятото с братовчедката ми Лена да му погостуваме на Изгорелия гатер, където работеше като пазач. С него горе живееше и братовчедът ни Лазар, за да му прави компания. Бараката, в която се подвизаваха, беше оттатък реката, препичаше се на слънце на височинката, опушена до черно ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12086
0.0

Thumb_valeri_stankov

Тревичка в топлата ти шепа

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи – кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи, нехае за тихия залез в плешивото мое небе – посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе, земята под мене ли пари – или се въззех в небеса, и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа – аз пея – за ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12198
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12282
0.0

Thumb_articles

Коледно от Йорданка Господинова

Тази вечер Господ се смили, прати ми най-светлото причастие. Бяла тишина навън вали – тя е знак за чудо и за щастие. Сякаш всички минали вини се стопиха с първите снежинки. Пак съм жива в твоите очи и протягам длани да те стигна. Две сълзи в очите ти горят... Само с тях животът е възможен. За да бъда с теб на ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12674
0.0

Thumb_articles

Писмо до него

Пиша ти, защото ти изтрих номера, а оператора отказва да ми го даде, но така има възможност да прочетеш това, което имам да ти кажа, отколкото пак да си наговорим глупости по телефона. Не знам как стигнахме онази вечер до онзи разговор, но определено развръзката не ми хареса. Не съм спряла да мисля оттогава ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12772
0.0

Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12875
0.0

Thumb_rumyana_simova

Странноприемница за самотни пътеки

Срещнах много мъже, срещнах много любови. Запознавах се често с раздялата, аз след нея умирах и възкръсвах отново. Затрептявах в очакване цялата... Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното, да ме грабнеш и с мен да препускаш по нетъпкани пътища, по некръстени улици, да преливаш от страст и от чувства. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
13150
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Визита

Късен следобед. Както си лежах лентяйски върху дивана пред телевизора, отдал се на лежерно бездействие и мързел, с бира в едната ръка и с чипса в другата, телефонът иззвъня и прекъсна моето неделно нищоправене. Можех да позная, че тъщата се обажда, дори по самия телефонен звън – сещате се, както когато ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
13998
0.0

Thumb_articles

Оброчно

Сякаш тази нощ венча Земята – прати ѝ оброчно пълнолуние... С ветрове поиска ѝ ръката, тях калеса като стари кумове. Както обичаят повелява, кат от бели дрехи ѝ облече. Храм от снежни преспи ѝ направи, всички грехове от нея свлече... И така, нагиздена и бяла, тя отърси старите си болки. Но успя ли всичко да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
14086
0.0

Thumb_articles

Манастирът на Нарциса

„Домът е там, където е сърцето" Росен Ризов кимна на охраната и затвори вратата. Уморено, с бавни движения разхлаби възела на вратовръзката и я свали. Сакото му тежеше, усещаше, че много му тежи – свали и него. Разкопча няколко от копчетата на ризата си и взе да диша по-свободно. Погледна към телефоните, които ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
14762
0.0

Thumb_sasho_gorov

Каучуково дърво

Някъде около 1992 – 1993 година в България нахлу по суша, море и въздух каучуковото дърво. Нахлу дръзко и войнствено, като изгони и изхвърли безцеремонно на улицата кроткия стопанин на холовете по градове и села – срамежливия и кротък фикус. Фикусът – милият, дискретен свидетел на какви ли не истории, на семейни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
15049
0.0