Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12180
5.0

Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8221
0.0

Thumb_articles

Най – незабравимият коледен дар от Кристина Кирилова

Привечер. Или по-точно 16 часа на 22 декември. Годината не е от значение. Отвън се заформяше бяла приказка. Въпреки че се стелеха рядко и бяха съвсем миниатюрни, снежинките упорито покриваха с белотата си сивия пейзаж на оголените без листа дървеса и осиротялата без цветя и растения земя. Увлечени в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8184
0.0

Thumb_petar_penchev

Младост

На село моят дом е моята планета във чийто двор любов цъфти както всички плодови дървета, където спиш под сенките напролет ти. Тук не действа земното притегляне щом летя от щастие със теб. Оттук към други светове потеглям, когато се превъплащавам във поет. Превръща се вълшебството в движение, когато ме ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8183
0.0

Thumb_v._marincheva

Страхът пропилява света

Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата. Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета. Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8181
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8161
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Нямам право

Защо ме гледаш тъжно и смутено, защо навеждаш ти глава? Защо лицето ти поруменява и въздишка се изтръгва от гръдта. Зная, че си влюбена във мен и очакваш с трепет всеки божи ден да почукам аз на твоята врата, а ти да ме посрещнеш с топлота. Но зная, че не мога да те имам. Ще бъдеш ти приятелка добра, ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8156
4.0

Thumb_dimitar_yovkov

Неизвървяните посоки

Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8145
0.0

Thumb_articles

Архив от любов

И се разнесе прах по пръстите ми. Прах от архивите на любовта. Кожата ми настръхна, а наоколо замириса на любов. В слънчевите лъчи се отразяваха усмивки от миналото, а мирисът на любов и усетът за по – добър живот превзе и тази минута, която часовникът отброя. Часовник, който млъкна, когато разбра, че затворих ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8127
0.0

Thumb_articles

Добро за Коледа от Петя Стефанова

(Криле за теб, земя за мен, Господи!) В разплакания стих те срещнах, да газиш в заблатената безпътица, захвърлил риза, разсъблечен, да молиш за утеха – глътчица. Наметнах старите ти стъпки и с въглен ти чертаех пътища, приших на празнините кръпки. Крила заших. Завърших те. В разплакания стих те срещнах. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8124
0.0

Thumb_articles

Вълшебните коледни звънчета от Румяна Капинчева

Боряна взе дистанционното и запали камината. Беше от ония електрическите. За истинска нямаше време да мисли. Тя извади бутилка червено вино, взе една чаша и седна във фотьойла. Наля си и отпи една глътка. Днес беше Коледа. Истинска Коледа, а тя беше сама. Баща й и майка й бяха заминали на пътешествие във ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8121
0.0

Thumb_ilia_mihailov

Кабо да Рока

Стоях десетина минути безмълвен на скалистия бряг край най-западната точка на атлантическото крайбрежие и следвах с поглед бавно оттеглящата се вода. После слязох. Подвластен на трудно обяснимо желание, ей така, както си бях с обувките, поех по океанското дъно. Метър, два, десет, сто... Този материал е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8107
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8090
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8050
0.0

Thumb_articles

Без заглавие

Когато ти е тъжно и не виждаш светлинка в тунела, когато ти е прекалено трудно да отвърнеш на нечия усмивка. Когато си самичък, затворил се в стаичката малка, когато се разхождаш под дъжда и няма кой сълзите твои да изтрие. Когато ти е ужасно трудно да захвърлиш всичко и да кажеш – „Почвам отначало". Аз ще ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8035
0.0

Thumb_articles

Размяна

След толкова години, пак да ме харесва? След брак полувековен, пак коси да сресва? „Дали е нещо болна? – мисля си с покруса. - Във болницата, здраво ще ни друсат..." Червило слага, точи епилиран крак, из къщата витае сластен полумрак. - „ Добре се справи снощи." – казва, заголила бедра и пищна пазва! ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8025
0.0

Thumb_articles

В приказната коледна вечер от Диана Костадинова

В приказната коледна вечер зимни акорди се чуват, по прозорците неспирно играят замръзнали клони, ветровете вдигат снежни кълба до небето и се надуват, а от елхичките бели, бавно снега като пепел се рони. Чувам да почуква странно дребен скрежец по стъклата и всичко вън вече е покрито с нова, бяла пелерина. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8014
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Слава Костадинова

Падналия сутринта сняг скърцаше под краката ми и сякаш пееше своята краткотрайна песен. Знаеше че до утре щеше да е стопен и бързаше да запечата деня в съзнанието ми. Радвах му се защото беше сняг и не бях забравила очакването в детските ми години за него.   Бях сигурна, че снега довежда дядо Коледа. Бях се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7991
0.0

Thumb_articles

Благодаря, Дикинсън!

Само миг да откраднем от времето есенно. Да се скрием от залеза тъжен за миг. В мравуняка разбунен – самотни, унесени, да си спомним за куцата мравка – войник. Бяхме там. Нали помниш добре? През войната... Мравоядите бяха ни смляли почти. Една куцаща мравка се гипсира в стената И това ни спаси... Тенк ю, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7956
0.0

Thumb_articles

Коледа от Румяна Й. Симова

Коледа купете си кибрит нищо че си нямате камина нито печка с газ да бъде скрит може да ви трябва догодина Коледа подаръци и глъч суета превземки и пресита някъде като мъждукащ лъч малка продавачка скита Коледа купете си кибрит

Вижте още >>


преди почти 13 години
7952
0.0

Thumb_articles

Св. Валентин

За празника на влюбените – св. Валентин искам от любимия подарък само един например малко букетче цветя, но набрани от всички страни на тази земя. И да ми го поднесе сред приказен рай например Таити, Халкидики, Хавай че отдавна аз си копнея аз си мечтая да видя с очите си тази омая. Може и малко пръстенче, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7947
0.0