Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12390
5.0

Thumb_articles

Слабост

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш белият паднал лист хартия и усещаш пронизваща болка – точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи – познати, любими, желани. Изгубени. Липсват ...

Вижте още >>


преди около 13 години
7558
0.0

Thumb_articles

Забранено за лица под ...81 години

Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най-слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край. - А, здрасти... – заговори ѝ той като на човек. - Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов съм още. Първа неделя ми е тук. Е, що са ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9132
0.0

Thumb_tales

Моята приказка

    Алармата на телефона ми звъни в 7:00 часа. Аз скачам от леглото и осъзнавам, че днес е поредният ден, който не може да бъде помрачен. Така е от преди осем месеца, когато срещнах НЕГО!     Всеки би се съгласил с мен, че за любовта едно и също мнение няма. За едни тя е стихия, за други дълбока мъка, за трети ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
16884
0.0

Thumb_articles

Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад... Усмивка през рамо ни стига. Животът е сластно фадо, любовта – недочетена книга. Притварям клепачи – листца от ириси падат, и падат. Покланя се горда тъга за танц – непокорна и млада. Развихрям се – ябълков цвят в прегръдка на вятъра южен – танцувам. Танцувам... Сълза парва бузата. Тъй ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
28546
0.0

Thumb_articles

Коледен сън от Анита Николова

Един пронизителен вятър бръснеше техните лица, а от очите им потичаха сълзи. Суровият вятър пресъхваше гърлата им. Бяха попаднали в една снежна вихрушка, която непрекъснато си играеше с тях. Вятърът безмилостно ги брулеше, а те с бавни стъпки продължаваха вървежа си. Все още бяха далеч от своя дом, а нощта бавно ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7226
0.0

Thumb_articles

По Коледа от Любомира Чавдарова

Киселите краставички пристигнаха ненадейно в една октомврийска сутрин. Градецът беше мъничък – почти селце. Магазинът, който ги приюти, отиваше на всичко наоколо – миниатюрно, натурално, простичко. Магазинерът се зачуди защо доставчикът му донесе само един буркан кисели краставички от фирма „Слънчев ден", но ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7154
0.0

Thumb_articles

Бъдни вечер от Тоня Борисова

Луда виелица преспи кладе. Вятърът злобно се киска в комина. Бъдник разжарен в огнището все весело пее с езичета сини. Върху синията сладко дими прясна купчина от вити краваи. Шета стопанката, пърха с поли, в тясната собица сенки играят. Нейде далече из снежния мрак кудата пее и глъч се зачува... На Бъдни ...

Вижте още >>


преди около 13 години
7698
0.0

Thumb_denica_peeva

Копнежи с корен

Животът ни има и друга страна, обратна на наште надежди. Има пречупени в полет крила, изтръгнати с корен копнежи. Внезапни раздели оставят без дъх самотните нощи и дни. Празните чаши прощално звънят разлели щастливи съдби. И споменът само заспал е в легло, нетърсещо нищо в мрака. Сънен Морфей ни ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9383
0.0

Thumb_denica_peeva

Тревожно задъхана

Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори. Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8870
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9233
0.0

Thumb_orli2_1-1

По стълбите на... живота

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10311
0.0

Thumb_yuliana

Не в риалити, а в реалности

Какво е истина? – Пресечна точка на две различни гледни точки. Разделителна линия. Изгодна позиция. Защото ИСТИНАТА това е да те боли, ако се цели във теб. Но ИСТИНАТА това е да стреляш и ти, ако бъдеш за миг ти съдник. Истината е, сякаш, разменна монета с ези и тура – винаги има губещ в играта. Истината не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9341
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Когато светът се разплиска

Едно дете стъпва на пръсти, за да не събуди вълните... Сложи пръст на устните на вятъра и той се скри в раковина. С ризка от роса и нозе от слънце то се завъртя в танца на чайките... Ще повярват ли вълните, че е птица или ще шепнат завистливо: каква щастлива песъчинка... Здравей, художнико! Господ ти е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9491
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10870
0.0

Thumb_articles

Закъсняло признание

На татко Прости, че късно те разбрах! Разбрах те късно, мили татко! „Обичам те!" не ти казах и след тебе не затичах. Горчи ми на душата грях – Без думи само те прегръщах. Усещах, че си тръгваш-ах! Защо сълзите си преглъщах! Усмихвах ти се, глупости редях, А ти преструваше се, че ми вярваш. През сълзи беше ...

Вижте още >>


преди около 13 години
7513
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9082
0.0

Thumb_articles

Магията на Коледа от Мариела Кръстева

Навън беше ден, но нищичко не се виждаше от виелицата. Толкова гъста мъгла бе обхванала малкото провинциално градче, че дори небето бе забулено от призрачната пелена на танцуващите снежинки. Прозорците в дома за сираци бяха запотени. Беше следобедно време и всяко дете имаше право да си играе преди вечеря. ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8747
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Кучето от крайния квартал

Кучешкият ми живот днес завърши, така неочаквано за мен самият. Но не мислете, че аз съм един човек, който така определя своето битие. Наистина съм куче, израснало в крайния квартал, както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки. Той самият май бе от такъв квартал, но напоследък доста са му тръгнали ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9182
0.0

Thumb_articles

В приказната коледна вечер от Диана Костадинова

В приказната коледна вечер зимни акорди се чуват, по прозорците неспирно играят замръзнали клони, ветровете вдигат снежни кълба до небето и се надуват, а от елхичките бели, бавно снега като пепел се рони. Чувам да почуква странно дребен скрежец по стъклата и всичко вън вече е покрито с нова, бяла пелерина. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8414
0.0

Thumb_albena

Ухание на узряла есен

Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8896
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Милена Йорданова

Има толкова много лица тази обич, с която живеем. Като гръм поразява ни тя всеки път щом очите й срещнем. Напориста, изпълнена с плам, сякаш няма за нея прегради. Тя в сърцата ни влиза и там като въглен започва да пари. Вечно луда. Безумна. Без страх. С нея спира летящото време. Но щастливец е всеки от нас ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11284
0.0

Thumb_andi

Анди

Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9630
0.0

Thumb_katya_rasheva

Февруарска къща

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшумно довършваха ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9313
0.0

Thumb_forest1

Пролет в гората

Пролетта вече е дошла, красива е като сълза, цветята са разцъфтели, поляните – позеленели, гората сложи пъстра премяна, не е ли чаровно засмяна? Няма вече зимен сън, всяко животинче е навън, тук е и пчелата работлива, толкова е трудолюбива, от рано е във своята градина и в кофичка прашец събира. Този материал е ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11330
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Ще бъда боса

Днес хвърлям люспите си, змийска кожа- за кой ли път Душата ми более. Думите, в торбичка от свѝла ще сложа и ще ги хвърля в облаци големи. Ще бъда няма. И под шапка невидимка бисери, сълзите си ще скрия. Пак ще съм незнайната Лунна любимка, когато срещу нея по вълчи вия. Ще бъда боса. Без пантофки от ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
19265
0.0

Thumb_albena

Прозорец към света

Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка – леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането. Млада жена – категорично под трийсетте, в ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9712
0.0