Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12175
5.0

Thumb_sam_1420

Куршум от любов

Елица трепереше цялата.Треската от тялото пулсираше в тялото и.Дано тази нощ я остави да спи.Дано не я тормози.Не смееше да изключи телефона,защото знаеше от опит,че това нямаше да помогне,а само да стане още по-лошо.Въпреки,че от това по-лошо едва ли имаше накъде...Знаеше.Опитваше се да мисли за нещо ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
26315
0.0

Thumb_articles

На дъното стоя

Не се заглеждай дълго във очите ми – опасно е. Дълбоко. И е тъмно. А тъмното отглежда страхове и после, с тях, вървенето е стръмно. Не пазя във очите си небе. Небето ми потъна и кротува пак там, където никой не краде, но как се стига – дълго се умува. Не святкай със фенерче, не търси – вървяната пътека е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8717
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Койчо Георгиев

Искаш валентинка мила, сладка, пиша ти история, не много кратка! Нека ти припомня за нашата младост, ще я помним до дълбока старост. Помниш ли как случайно се запознахме и колко глупави бяхме? Все двамата в една посока вървяхме и пред нищо не се спряхме. Ние нашето винаги си знаехме, за останалото често ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8385
0.0

Thumb_articles

Благодаря, Дикинсън!

Само миг да откраднем от времето есенно. Да се скрием от залеза тъжен за миг. В мравуняка разбунен – самотни, унесени, да си спомним за куцата мравка – войник. Бяхме там. Нали помниш добре? През войната... Мравоядите бяха ни смляли почти. Една куцаща мравка се гипсира в стената И това ни спаси... Тенк ю, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7947
0.0

Thumb_articles

Коледна молитва от Тоня Борисова

Коледа е! Благодат вали, но дали в душите става бяло? В тая нощ Иисус се е родил и Звезда-Спасение огряла: да прогони мрака на греха, и човеците да стори братя; милостта на Прошка-Светлина да познаят с Доброта в сърцата! Да изчезнат болки и беди, кървава жестокост и омрази... Тази нощ Иисус над всички бди и с ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9824
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Кочияшът

Животът е един перон на запустяла гара. Във края, уморен файтон, и кочияш с цигара. Вихрушката с оркестър див, танго във транс извива. Листата жълти с порив жив, в красив декор се свиват. И призрачно, като финал, на изживяна драма, пристига влакът закъснял с места едва за двама. И слиза Тя и после ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9354
0.0

Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10098
0.0

Thumb_articles

Бяла Коледа от Нели Господинова

Светло ли ти е в душата, мамо, горе, на небето отмаляло... В коледната нощ без тебе само скита се сърцето оцеляло. В стъпките, отдавна избледнели, в спомените живи като рани... Търся те в най-светлите недели, търся те в угасналите длани. Светло ли ти е? Ще ти запаля свещ от восък с коледната пита. Бъдникът в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10318
0.0

Thumb_pavlina_ilieva_2

Коледна магия в розово от Павлинка Илиева

Два месеца преди Коледа влязох във владение на новото си служебно „царство". В един ден, когато въртележката от задължения забави хода си, забелязах на перваза на прозореца това подобие на саксия със започнало да залинява и жълтее цвете. Тук е редно да си призная, че отглеждането на цветя не ми се отдава и затова ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8961
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10495
0.0

Thumb_articles

Подарък за Дарко от Живодар Душков

Както всяка година, така и тази, към Лапландия полетяха милиони писма. Едно от тях бе от Дарко. По-точно от „Ж. Д. Х. – Пловдив, България, Европа", защото Дядо Коледа трябва да се знае пълния адрес на детето, написало му писмо, за да приготви подаръка и да го отнесе в коледната нощ. И понеже децата по земята са ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8380
0.0

Thumb_denica_peeva

Делнична поезия

Свалих си грима от заучени фрази, на лустрото маската снех и си помислих – „Бог да ме пази, такава ще бъда от днес". На лицемера показах вратата, лъжеца посрещнах със смях. Яростно спрях на крадеца ръката, дадох на бедния хляб. Но лицемера капан ми заложи, верния път лъжеца ми скри. Сънят ми открадна ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9720
0.0

Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10323
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11783
0.0

Thumb_articles

Коледна игра от Петя Стефанова

Семейна традиция, като при повечето семейства – заедно сме, независимо от желанията. Всеки тайничко иска да изненада другите, пъхнал необявен и нечакан подарък под дрехите в гардероба. Всъщност, мина времето, когато се изненадвахме искрено, но играем тая игра всяка година – на Коледа. Театрално се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8670
0.0

Thumb_articles

Да спасиш смъртта

Живял някога добър и скромен човек. Изкарвал хляба си честно като помагал на хората – той бил лекар. Имал до себе си прекрасна съпруга, която го дарила с детенце. Лекарят не можел да откаже на никого и когато го повикали той поемал без да се замисли и до най-далечната точка на света. Нямало го дни наред и ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8825
0.0

Thumb_articles

Просто любов...

Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната... Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш. Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
21402
0.0

Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9391
0.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9469
0.0

Thumb_articles

Тя е...

Тя е в погледа, в думите, в жеста. Цвете, полъх, милувка, сълза. Тя усмихва, ранява, раздава надежда – в утрото, в деня и нощта. Тя е в слънцето, вятъра, бурята. Спътница, сянка, мечта. Все сезонна, различна и вятърна, тя е нежност, и дъх... топлина.  Тя е въздуха, водата и вярата. Сърце, тишина и съдба. С ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8868
0.0

Thumb_articles

Кратка поезия

Странна бе тази нечакана сцена – крачех разсеяно, не виждах дори някакви мисли ме бяха обзели... И изведнъж пред очите ми ти се яви! Бе непознат, лице сред тълпата, нямах представа – кой, от къде? Ала усети сърцето ми тръпка позната и я откри върху твоето мъжко лице! Гледах в очите ти, даже не дишах. Времето ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8947
0.0

Thumb_articles

Сън

Ти спиш и в съня си си красива див ангел палещ страстта, ти спиш, а вън вятъра пее и пригласят му зелените листа. Съня ти като слънце в тебе свети виждаш ли моето лице? Усмихваш се значи си щастлива хайде, протегни към мен ръце. Аз в моите прегръдки ще те грабна и ще те понеса по света, ще ти покажа ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9033
0.0

Thumb_articles

Любовта в моя живот

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце – поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от миналото. Просто ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9066
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10067
0.0